— Защо ме накара да разследвам убийството й? Защо стана така, че да намеря тялото й на пътя? Предполагам, че ти си организирал всичко. Какво се надяваше да постигнеш?
— Алиса така и не издаде групата на Болинджър. Не мислех, че наистина ще разследваш бившата си партньорка, освен ако не смяташ, че е убила някого. И трябваше да стигнеш до заключението, че Кейт е убиецът. Щеше да решиш така, ако беше претърсил дома й. Скрих ножа, с който беше убита Алиса, в кутия за инструменти в бараката на Кейт и Харолд. Трябваше да го намериш, но ти така и не предприе претърсване, вероятно защото изобщо не си и помислял, че го е направила тя. Е, вече няма значение.
— Как изобщо спиш нощем, Дейвид?
— Спя, защото знам, че каквото и да съм сторил, то е за Уейуърд Пайнс. За защитата на Уейуърд Пайнс. Защото нищо не е по-важно от него. Така че спя чудесно. Между другото, имам нов прякор за теб.
— Трябва да се срещнем — каза Итън. — И да поговорим какво следва.
— Светлоносец. Това е новият ти прякор. Или Луцифер на латински. Знаеш ли мита за Луцифер? Много е подходящ. Бил е ангел. Най-прекрасното създание от всички. Но красотата му го измамила. Започнал да вярва, че е красив като създателя си. Че може би той трябва да е Бог.
— Пилчър…
— Луцифер повел група ангели на бунт срещу Всемогъщия и сега ще те попитам… как свършило това за тях?
— Ти си болен. Тези хора заслужаваха свободата си.
— Ще ти кажа, че изобщо не свършило добре. Знаеш ли какво направил Бог с тях? Низвергнал ги. Създал място, наречено ад, за Луцифер и за всичките му паднали ангели.
— И кой съм аз в тази приказка? — попита Итън. — Луцифер ли? Това означава ли, че ти си Бог?
— Много добре, шерифе. — Итън почти можеше да чуе как Пилчър се усмихва от другата страна. — И ако се чудиш къде ще намериш мястото на вечните мъки, което ще създам за теб, не е нужно да го търсиш.
— Какви ги говориш?
— Адът идва за теб.
Сигналът „свободно“ продължи да звучи две секунди в ухото на Итън.
А после всички светлини угаснаха.
25
Шеста улица 1040
Уейуърд Пайнс
Три години и седем месеца
по-рано
В последния им ден заедно тя приготви любимото му ястие.
Прекара целия следобед в кухнята — в рязане, бъркане и така нататък.
Простите действия, на които се беше отдала, й помагаха да издържи от един момент до следващия.
Но трябваше да се съсредоточи, защото в мига, в който сваляше гарда си, всичко се стоварваше отново отгоре й.
Случи й се на три пъти.
Рухваше на колене.
Риданията й изпълваха празната къща.
Беше толкова трудно тук.
Страшно, самотно и абсолютно безнадеждно.
Но после се бе появил той. Като мечта.
Бяха намерили утеха един в друг и за известно време всичко беше по-добре. Дори се бе чувствала щастлива в това странно малко градче.
Входната врата се отвори, после се затвори.
Тя остави ножа на дъската.
Избърса очи с кърпата за чинии.
Обърна се да го посрещне.
Той стоеше от другата страна на кухненския плот.
— Плакала си.
— Само малко.
— Ела тук.
Тя отиде при него, прегърна го и заплака в гърдите му, докато той галеше косата й.
— Разговаря ли с тях? — попита тя.
— Да.
— И?
— Все същото.
— Не е честно.
— Знам.
— Ами ако просто кажеш…
— Нямам думата по въпроса.
— Не можеш ли…
— Не ме карай. Моля те. — Той сниши глас и зашепна в ухото й. — Знаеш, че не мога да говоря за това. Знаеш, че ще има последствия.
— Убива ме да не разбирам.
— Погледни ме. — Той хвана лицето й в дланите си и я погледна в очите. Никой никога не я беше обичал като този мъж. — Ще минем през това.
Тя кимна и попита:
— Колко ще продължи?
— Не знам.
— Опасно ли е?
— Да.
— Ще се върнеш ли?
— Разбира се, че ще се върна. Той горе ли е?
— Още не се е върнал от училище.
— Опитах се да поговоря с него, но…
— Ще му бъде наистина трудно.
Той сложи ръце на кръста й.
— Виж, нищо не можем да направим по въпроса, така че нека се насладим на времето, с което разполагаме. Става ли?
— Добре.
— Да се качим за малко горе? Искам да остана с един хубав спомен за теб.
— Вечерята ще загори.
— Майната й на вечерята.
Тя лежеше в обятията му и гледаше през прозореца как небето се смрачава.
— Дори не мога да си представя какво ще бъде.
— Ти си силна. По-силна, отколкото сама си признаваш.