— Да. Смятаме, че в гимназия „Фийлдридж“ се крие учител сексуален насилник.
Госпожица Стюбин въздъхва.
— Това е трудно. Бъди внимателна. И изобретателна. Може да се окаже сложно да намериш правилните сънища, в които да влезеш. Пази си силата. Бъди готова под всякаква форма да търсиш истината. Сънищата се случват на най-странните места. Бъди нащрек.
— Добре — съгласява се послушно Джейни.
Госпожица Стюбин накланя глава.
— А сега трябва да вървя.
Усмихва се и постепенно изчезва, като оставя Джейни сама на пейката.
02:27
Очите на Джейни трепват и се отварят в тъмнината. Тя забожда поглед в тавана и светва нощната лампа. Записва съня си в тетрадката. „Боже! — мисли си. — Невероятно!“
Усмихва се сънено, докато изгася лампата, обръща се и заспива.
Точки на фокусиране
6 януари 2006
14:10
Джейни също вече си кодира бележките:
Срамежливко = испански, г-ца Гардения
Док = психология, господин Уанг
Щастливко = химия, г-н Дърбин
Тъпак = английска литература, г-н Пърсел
Смахнат = математика, г-жа Крейг
Гадняр = физическо, г-н Крейтър
И, разбира се, Сънчо = залата за самоподготовка.
Определено има нещо сънливо в Мичиган през най-тъмните му месеци — януари и февруари.
Часовете по самоподготовка са катастрофа. През последните няколко седмици, въпреки сравнително малкото инциденти — без да се броят сънищата на Кабъл — чувствителността на Джейни е изострена по-силно от всякога.
Трябва да упражнява концентрацията си у дома, над собствените си сънища. Да остане силна, както госпожица Стюбин я учеше насън. Иначе ще затъне.
14:17
Джейни го усеща как наближава. Пуска учебника и поглежда към Кабъл. Но не, този път не е на Кабъл. Кабъл вижда изражението на лицето й и й отвръща съчувствено с нещо като усмивка. Тя прави опит да разтегне устни в отговор, но вече е късно.
Блъска я в стомаха като торба с камъни и тя се превива ослепяла на стола, докато умът й нахлува като вихрушка в съня на Стейси О’Грейди. Джейни познава този сън — Стейси и миналата година беше с нея в часовете по самоподготовка, а за последно сънува същия кошмар преди няколко месеца.
Джейни е в колата на Стейси. Стейси кара като маниачка надолу по тъмна улица, близо до някаква гора. От задната седалка първо се чува ръмжене, а после изниква мъж, който сграбчва Стейси за врата. Стейси се задушава. Губи контрол над колата, тя се килва към една канавка, забива се в храстите и се преобръща.
Мъжът, останал без опора, я изпуска точно когато колата се довлича и спира по инерция насред някакъв паркинг. Стейси, кървяща, се промушва през счупеното предно стъкло и се втурва да бяга. Той също се измъква и тича подире й. Преследването е лудо и Джейни е във вихъра му. И не може да се концентрира достатъчно, за да привлече вниманието на Стейси, която крещи неистово. Обиколка след обиколка препускат из паркинга, мъжът я следва по петите, докато накрая Стейси навлиза в гората…
… спъва се
… пада
… и той е върху нея, притиска я, ръмжи като разгонен пес в лицето й…
14:50
Три минути след като всичко е свършило, Джейни още усеща мускулите си тръпнещи. Явно Стейси е чула звънеца, защото сънят рязко прекъсва.
Джейни не чувства. Не вижда. Но долавя гласа на Кабъл:
— Всичко е наред, скъпа — шепти той. — Ще се оправиш.
14:47
Кабъл внимателно разтрива пръстите й. Продължава да шепне, казва й, че няма никой, всички са си тръгнали и всичко ще бъде наред.
Тя бавно се изправя на стола.
Стиска ръцете си, докато почувства болка и тя й доставя удоволствие. Раздвижва пръстите на краката. Усеща лицето си сякаш са й вадили зъб с упойка.
Той масажира раменете, ръцете, слепоочията й. Тя спира да трепери. Опитва се да каже нещо. То излиза от гърлото й като свистене.
15:01
— Кабъл — изрича накрая.
— Можеш ли вече да се движиш? — гласът му е загрижен.
Бавно поклаща глава. Обръща се към него. Протяга ръка.
— Още не виждам — казва тихо. — Колко време е минало?
Кабъл продължава да я масажира от пръстите до раменете и обратно.