Выбрать главу

Кари влиза вътре, а Джейни хвърля на Кабъл бърз поглед през рамо. Той свива рамене и се усмихва, сякаш казва: „Ясно, разбрах.“ Джейни се прибира.

Кари остава до полунощ, когато вече е напълно пияна благодарение на алкохола на госпожа Ханаган.

Джейни се чуди дали да отиде у Кабъл, след като Кари си тръгне, но решава да се наспи хубаво и да го види на сутринта.

8 януари 2006

10:06

Джейни набира Кабъл. Гласова поща.

11:22

Кабъл й връща обаждането. Оставя й съобщение.

12:14

Джейни набира Кабъл. Гласова поща.

14:42

Телефонът звъни. Джейни вдига.

— Ало?

— Липсваш ми адски много — казва Кабъл и се смее.

— Къде си?

— В Мичиганския университет. Наложи се.

— По дяволите!

— Знам.

Мълчание.

— Кога ще се прибереш?

— Късно — казва той. — Съжалявам, съкровище!

— Добре — примирява се тя с въздишка. — Ще се видим утре, може би.

— Да. Добре — отвръща той нежно.

Рожден ден под прикритие

9 януари 2006

07:05

Джейни се събужда на рождения си ден, изпълнена с ужасно самосъжаление.

Трябваше да го предвиди.

Всяка година става така.

Но тази като че ли е още по-зле.

Поздравява майка си в кухнята. Тя й отвръща с нещо наподобяващо грухтене, приготвя си сутрешното питие и изчезва в спалнята. Както всеки друг ден.

Джейни изважда замразени гофрети и си прави закуска. Забучва някаква тъпа свещичка в една от тях. Пали я. Духва пламъчето.

„Честит рожден ден, Джейни!“ поздравява се мислено.

Когато баба й беше жива, поне получаваше подарък.

Закъснява за училище. Срамежливко й пише закъснение без много обяснения.

Джейни винаги е мразела Срамежливко.

Най. Тъпото. Джудже.

Психологията е интересна.

Но не съвсем.

Господин Уанг е най-некомпетентният учител по психология в историята на предмета. Джейни вече знае повече от него. Почти сигурна е, че той се занимава с преподаване само докато пробие в шоубизнеса. Очевидно повече го бива в танците. Кари разказа на Джейни как Мелинда го видяла в Лансинг, в някакъв клуб, където направо взел ума на всички.

Интересно. Защото изглежда наистина много, много дървен. Джейни си записва в бележника, но без да иска, разлива плодовия си „Пауърейд“ върху листа. Напитката капе по обувката й и се просмуква в нея.

После по химия колбата й експлодира.

Парченце стъкло се изстрелва като шурикен в корема й.

Пробива блузата й.

Извинява се и излиза от часа, за да спре кървенето. Училищната сестра я съветва да внимава повече. Джейни вдига очи с досада.

Връща се в кабинета по химия и господин Дърбин пита дали би искала да мине след часовете, за да обсъдят какво се е объркало.

За обяд има мексиканска храна.

Тъпака, Смахнатия и Гадняра изглеждат подготвени за всякакви изненади. В часовете им, дори и в този по физическо, все се намира някой, който да заспи, защото по програма имат здравно обучение. Джейни се принуждава да замеря заспалите с хартиени топчета.

Докато стигне до библиотеката, вече й се плаче. Кари не помни рождения й ден, както обикновено. Точно в този момент Джейни осъзнава с типичен женски усет за задаваща се неприятност, че е в цикъл.

Получава разрешение да излезе и прекарва по-голямата част от времето в тоалетната с едничката цел да е по-далече от всички. Няма нито тампон, нито монета, за да си вземе от машината. Така че обратно при сестрата — за втори път този ден.

Сестрата не й съчувства особено.

Най-после, пет минути преди края на училище, се връща в библиотеката. Кабъл й отправя въпросителен поглед. Тя кима, за да покаже, че всичко е наред.

Той се оглежда. Сяда срещу нея.

— Добре ли си?

— Да, просто имам кофти ден.

— Може ли да се видим днес?

— Предполагам.

— Кога можеш да дойдеш?

Замисля се.

— Не знам. Имам някои глупости, за които трябва да се погрижа. Към пет, може би?

— Тренира ли ти се?

Джейни се усмихва.

— Да.

— Ще те чакам.

Звънецът бие. Джейни довършва домашното си по английски, събира си нещата, грабва палтото си и тръгва към кабинета на господин Дърбин. Тя вече знае защо е избухнала колбата и изобщо не й се иска да му обяснява какво се е случило.