Кари влиза вътре, а Джейни хвърля на Кабъл бърз поглед през рамо. Той свива рамене и се усмихва, сякаш казва: „Ясно, разбрах.“ Джейни се прибира.
Кари остава до полунощ, когато вече е напълно пияна благодарение на алкохола на госпожа Ханаган.
Джейни се чуди дали да отиде у Кабъл, след като Кари си тръгне, но решава да се наспи хубаво и да го види на сутринта.
8 януари 2006
10:06
Джейни набира Кабъл. Гласова поща.
11:22
Кабъл й връща обаждането. Оставя й съобщение.
12:14
Джейни набира Кабъл. Гласова поща.
14:42
Телефонът звъни. Джейни вдига.
— Ало?
— Липсваш ми адски много — казва Кабъл и се смее.
— Къде си?
— В Мичиганския университет. Наложи се.
— По дяволите!
— Знам.
Мълчание.
— Кога ще се прибереш?
— Късно — казва той. — Съжалявам, съкровище!
— Добре — примирява се тя с въздишка. — Ще се видим утре, може би.
— Да. Добре — отвръща той нежно.
Рожден ден под прикритие
9 януари 2006
07:05
Джейни се събужда на рождения си ден, изпълнена с ужасно самосъжаление.
Трябваше да го предвиди.
Всяка година става така.
Но тази като че ли е още по-зле.
Поздравява майка си в кухнята. Тя й отвръща с нещо наподобяващо грухтене, приготвя си сутрешното питие и изчезва в спалнята. Както всеки друг ден.
Джейни изважда замразени гофрети и си прави закуска. Забучва някаква тъпа свещичка в една от тях. Пали я. Духва пламъчето.
„Честит рожден ден, Джейни!“ поздравява се мислено.
Когато баба й беше жива, поне получаваше подарък.
Закъснява за училище. Срамежливко й пише закъснение без много обяснения.
Джейни винаги е мразела Срамежливко.
Най. Тъпото. Джудже.
Психологията е интересна.
Но не съвсем.
Господин Уанг е най-некомпетентният учител по психология в историята на предмета. Джейни вече знае повече от него. Почти сигурна е, че той се занимава с преподаване само докато пробие в шоубизнеса. Очевидно повече го бива в танците. Кари разказа на Джейни как Мелинда го видяла в Лансинг, в някакъв клуб, където направо взел ума на всички.
Интересно. Защото изглежда наистина много, много дървен. Джейни си записва в бележника, но без да иска, разлива плодовия си „Пауърейд“ върху листа. Напитката капе по обувката й и се просмуква в нея.
После по химия колбата й експлодира.
Парченце стъкло се изстрелва като шурикен в корема й.
Пробива блузата й.
Извинява се и излиза от часа, за да спре кървенето. Училищната сестра я съветва да внимава повече. Джейни вдига очи с досада.
Връща се в кабинета по химия и господин Дърбин пита дали би искала да мине след часовете, за да обсъдят какво се е объркало.
За обяд има мексиканска храна.
Тъпака, Смахнатия и Гадняра изглеждат подготвени за всякакви изненади. В часовете им, дори и в този по физическо, все се намира някой, който да заспи, защото по програма имат здравно обучение. Джейни се принуждава да замеря заспалите с хартиени топчета.
Докато стигне до библиотеката, вече й се плаче. Кари не помни рождения й ден, както обикновено. Точно в този момент Джейни осъзнава с типичен женски усет за задаваща се неприятност, че е в цикъл.
Получава разрешение да излезе и прекарва по-голямата част от времето в тоалетната с едничката цел да е по-далече от всички. Няма нито тампон, нито монета, за да си вземе от машината. Така че обратно при сестрата — за втори път този ден.
Сестрата не й съчувства особено.
Най-после, пет минути преди края на училище, се връща в библиотеката. Кабъл й отправя въпросителен поглед. Тя кима, за да покаже, че всичко е наред.
Той се оглежда. Сяда срещу нея.
— Добре ли си?
— Да, просто имам кофти ден.
— Може ли да се видим днес?
— Предполагам.
— Кога можеш да дойдеш?
Замисля се.
— Не знам. Имам някои глупости, за които трябва да се погрижа. Към пет, може би?
— Тренира ли ти се?
Джейни се усмихва.
— Да.
— Ще те чакам.
Звънецът бие. Джейни довършва домашното си по английски, събира си нещата, грабва палтото си и тръгва към кабинета на господин Дърбин. Тя вече знае защо е избухнала колбата и изобщо не й се иска да му обяснява какво се е случило.