Това, което и двамата искат, е докосването.
Прегръдката.
Прекарали са целия си живот без всичко това. Време е да наваксат.
Кабъл й подава щангата.
— Е… — започва Джейни предпазливо. — Вече по-добре ли приемаш моето участие в цялата история с… ъ, примамката?
— Не съвсем.
— Уф! — тя сваля тежестта до гърдите си и после я избутва нагоре.
— Не искам да го правиш!
Джейни се концентрира и повтаря движението.
— Защо? Какъв ти е проблемът? — тросва се тя.
— Просто… Не ми харесва. Може да те наранят. Да те изнасилят. Господи… — Гласът му изневерява. Стиска челюсти. — Не мога да те оставя да го направиш. Кажи „не“.
Джейни оставя щангата на Стойката и сяда на лежанката с пламнал поглед.
— Не го решаваш ти, Кейб.
Кабъл въздиша тежко и прокарва пръсти през косата си.
— Джейни…
— Какво? Мислиш, че не съм в състояние да се справя ли? Ти можеш да се забъркваш с разни опасни дилъри и да прекарваш по цели нощи в ареста, а аз не мога да направя нищо рисковано, така ли? Що за двоен стандарт? — изправя се и застава лице в лице с него.
Гледа го в упор.
Копринено кафявите му очи й отвръщат с молба.
— Това е различно — казва тихо.
— Защото не можеш да го контролираш ли?
Кабъл заеква:
— Не… Просто…
Джейни се ухилва.
— Хванах те! По-добре свиквай. Вече съм в играта.
Кабъл я гледа още минута. Затваря очи и бавно свежда глава. Въздиша.
— Продължава да не ми харесва. Не мога да понасям мисълта, че някакъв извратен учител ще се мотае около теб.
Джейни увива ръце около врата му и скланя глава на рамото му.
— Ще внимавам — обещава.
Кабъл мълчи.
После допира устни до косата й и примижава.
— Защо просто да не бъдеш единственото сигурно нещо в живота ми? — шепне.
Джейни се отдръпва и го поглежда.
Усмихва се съчувствено.
— Защото безопасно е равно на скучно, Кейб.
Джейни вдига тежести в продължение на почти час. Още три седмици и според Кабъл ще започне да забелязва резултатите. Всичко, което вижда сега обаче, са звезди посред бял ден от болките в седалищните мускули.
18:19
Джейни и Кабъл се настъпват един друг в малката кухня, докато приготвят риба във фурната и огромна планина от зеленчуци. Кабъл се храни здравословно. Настоява и Джейни да го прави. Още повече след като е изгубила толкова килограми. И след като той е разбрал какво я очаква оттук нататък в живота й.
— Побърквам се, като те гледам толкова слабичка, разбираш ли — мърмори той и проверява сьомгата. — И нямам предвид в онзи смисъл.
През нощта, когато Джейни остава да спи при него, той масажира пръстите на ръцете и краката й, докато тя се унесе. Защото от един лош кошмар пръстите й изтръпват и я болят с часове. Кабъл, който наскоро се е научил да контролира сънищата си — донякъде — е превърнал контрола в религия. Всеки ден медитира и упорито се настройва за спокоен, сладък сън с една-единствена цел — никакви сънища. Поне не докато Джейни е в дома му. За да може максимално дълго да са заедно. Вече е постигнал и първия си успех — цяла нощ спа, без да сънува, и Джейни го усети. Събуди се толкова свежа — беше неузнаваема.
Това е още една причина тази задача да го изнервя. Знае, че сънищата ще направят нещата по-трудни за нея, отколкото за него.
Поне физически.
А умствено? Емоционално? Определено ще е по-трудно за него.
Защото всичко това с любовта е непознато за Кабъл. И сега, когато е открил Джейни, желанието му да я закриля нараства с всеки изминал миг. Няма мъж във вселената, с когото да иска да я дели. Особено с отрепка.
Дори и тя да успее да изрови някакъв скандал.
От голям мащаб.
Най-големият, който гимназия „Фийлдридж“ някога е виждала.
22:49
Джейни остава през нощта.
— Всичко наред ли е? — пита тя с нежност в гласа.
След кратко мълчание Кабъл прошепва:
— Всичко е наред.
Прегръща я и двамата си говорят тихичко в леглото, както винаги правят.
Джейни първа повдига въпроса:
— Е, казвай. По всичко имаш отличен, нали?
Той я притиска силно. Затваря очи.
— Да.
— А аз имам петица по математика — признава тя накрая.