— Е, абате, казвай сега какво ново-вехто?
Пиерсон си избърса устните с безукорно чиста носна кърпа, която извади от джоба си.
— Забавни хора са това кюретата — отбеляза Александър. — Доверете им се и винаги ще бъдете добре осведомени. Навсякъде си пъхат носа, проклетите му кюрета.
— Кюрето те праща по дяволите — каза Пиерсон с приятния си глас.
Майа се наведе напред.
— Та какво ново-вехто, казваш? Дери, слушаш ли?
Дери се размърда леко, но не отговори.
— Ами какво! За товаренето в Бре Дюн — на корабите качват само англичани.
— По-високо, абате — обади се Александър. — Гласчето ти е толкова фино, че не се разбира какво казваш.
— В Бре Дюн качват само англичани. Не си струва да се опитва оттам. Сега навсякъде виждат шпиони. Разказаха ми, че на един кораб намерили някакъв френски майор и ординареца му, които се били качили тайно. Изхвърлили ги през борда. Майорът се удавил, а ординарецът се спасил с плуване.
— Подлеци! — възмути се Александър.
Майа сви рамене.
— Ако е истина.
— Да — съгласи се Пиерсон, — ако е истина. А и това не е всичко, англичаните в тоя момент се отнасят към нас, както ние се отнасяхме към белгийците след удара при канала Алберт. Това е съвсем ясно. Но англичаните поне товарят своите хора, докато французите!… Вярно е, че товарят французи в Дюнкерк и Мало, но досега, колкото да не е без хич, и то само комплектовани части.
И след малко добави.
— Сиреч без нас.
Настъпи мълчание.
— И после? — обади се Александър.
Пиерсон го погледна.
— Какво после, това е всичко.
Нищо особено не стана в следващата минута. Александър бе кръстосал огромните си лапи върху коленете си. Беше се навел напред и чакаше Майа, за да си вземе от него канчето и да сипе на себе си. Дери кръстоса отново крака, но му беше нужно известно време, защото бутовете му бяха огромни и трудно се наместваха един върху друг. Очите му не се виждаха зад очилата. Пиерсон беше поставил канчето до себе си, на земята. Той бе извадил лулата от джоба си и я пълнеше с педантични движения. Майа пиеше и лицето му не изразяваше нищо. Той пръв наруши мълчанието.
— Хубаво ти е кафето, Александър!
— Подай ми канчето!
— Ако прибавим по едно уиски! — каза Майа. — Райско ще стане!
— А не! Стига толкова.
Пиерсон изправи глава.
— Защо не?
— Да — подкрепи го Майа. — Защо не?
— Тоя нехранимайко пропуска да ти каже, че изпи три канчета още преди ядене.
— Изпихме три канчета.
— Няма защо да се притеснявате — намеси се Дери.
— Нали виждаш, Дери също иска.
— Както кажете — отвърна Александър, — но остават още само девет бутилки, да знаете.
— Значи по три бутилки на ден. Тъкмо ще имаме време да го довършим всичкото, преди да пристигнат ония господа.
Дери се поразмърда на мястото си.
— Това е мое уиски все пак.
— Което си свил от полковия склад.
— Ами нали това казвам, уискито е мое.
— Това е уиски на заведението — каза Александър.
— Е, добре! — прекъсна ги Майа. — Какво ни будалкаш тогава? Домъкни го, дявол да го вземе. Ще си помисли човек, че става дума за собствената ти кръв, а не за уиски!
Александър отиде да вземе бутилка от сандъка за лекарства. Напълни канчетата на Пиерсон и Дери. После напълни своето и го подаде на Майа.
— Питам се — промърмори той — защо все го оставям тоя тарикат да пие преди мене.
Майа се засмя.
— И аз се питам.
Той извади цигара от джоба си и я запали. Александър го гледаше като квачка пиленцето си.
— Убиец на плъхове!
— Виж, ти — учуди се Пиерсон, — плъх ли си убил?
— И аз трябваше да убия нещо през тая война.
— С пистолет?
— Три куршума. Да си призная, улучих го с първия. Другите два бяха от яд.
— Дай си пистолета. Ще ти заредя три нови патрона.
Дери се размърда.
— Не можете ли другаде, а?
Александър сви рамене.
— Не бой се. По въпроса за пищовите абатът няма грешка.
— Ако смея да кажа — добави Майа.
Абатът се усмихна и се обърна към него.
— Ето те отново въоръжен.
Майа прибра пистолета в кобура и повдигна канчето над главата си.
— Вдигам чаша — започна той церемониално, — вдигам чаша за бъдещите пленници!
Пиерсон разпалваше лулата си с грацията на стара мома.
— О! Не знам — каза той с благия си глас, — но не трябва да се отчайвате така бързо. Ето например ти, Майа, който говориш добре английски, ти имаш може би някакъв шанс в Бре Дюн.
Александър тъкмо нареждаше мръсните съдини пред вратата на фургона. Той рязко се изправи.
— А-а, не! — провикна се той. — Не и не! Изкарали сме цялата война заедно, няма да се делим тъкмо сега, я!