— Зает е.
— Бих искал да видя помощник-лекаря Сирили.
— Зает е — едва отвори уста дребничкият ефрейтор.
Дери не мърдаше. Беше се разположил свойски до масата. Цяла грамада.
— Идете да го потърсите, ако обичате!
Дребният ефрейтор изправи глава, но не погледна никого определено.
— Ако сте ранен — едва-едва благоволи той да отвори уста, — застанете в редицата. Ще ви прегледат, като ви дойде редът.
— Не става дума за тази драскотина — отвърна Дери. — Моля да съобщите на помощник-лекаря Сирили, че лейтенант Дери иска да говори с него. Спешно е.
Той говореше учтиво, но в гласа му се долавяше известно раздразнение.
Дребничкият ефрейтор обгърна Дери с бърз поглед. Дери беше по риза, но носеше добре скроен брич и ботуши. Ефрейторът стана.
— Ще се опитам да го намеря.
— Точно така — каза Дери с пълно пренебрежение, — опитайте.
Беше се облегнал с цялата си тежест на другия край на масата, а зад огромните очила студените му очи бяха втренчени в ефрейтора.
— Ще опитам. Той е наистина много зает.
— Кажете му, че го търси лейтенант Дери.
— Ще опитам — отвърна дребничкият ефрейтор.
Той изчезна зад вратата. Александър се разсмя.
— Ти лейтенант ли си вече?
— Щом трябва.
— Тоя пикльо! — каза Александър. — С удоволствие бих го сритал по задника.
— Мръсно писарче — додаде Майа.
— Прасе!
— Да вземе човек, та да му подпали книжата — предложи Майа.
— Или да му отреже ташаците, като дойде. За какво ли са му?
— Педераст — добави Майа.
— „Той е много зает“ — изимитира го Александър. — А задникът ти, мръснико, зает ли е?
— Свинче!
— „Ще ви прегледат, като ви дойде редът“ — продължи да се криви Александър. — И отгоре на всичко има право, мръсникът.
— Точно това е най-лошото.
— За кого впрочем говорите? — учуди се Дери.
— За тоя мръсник.
— Аха! — кимна Дери. — Не разбрах.
— А какво щеше да правиш, ако не беше минал номерът с лейтенанта?
Дери извади от джоба си пакет голоаз.
— Всичко трябва да се предвиди. Но аз веднага разбрах, че тоя дребосък се интересува не от бакшиш, а от престиж.
— Ако беше попаднал на мене — каза Александър, — нямаше да ти се хвана така.
Дери го погледна със студения си поглед.
— Ти щеше да се хванеш просто заради черните ми очи.
Дребният ефрейтор се появи отново. Поклони се с театрална любезност.
— Моля, оттук, господин лейтенант.
Озоваха се в една по-малка стая без мебели, изцяло боядисана в бяло. Широко отворен прозорец гледаше към градината на лазарета. Изведнъж една врата отдясно се отвори. Появи се висок млад мъж, облечен в бяла престилка, изцапана с кръв, и с бързи крачки се приближи към тях. Беше много красив.
— О, но това сте вие, Дери! — възкликна той с усмивка, откриваща чудесни зъби. — Ординарецът ми разправяше за някой си лейтенант Дери. Не мислех, че сте вие. За малко да не дойда.
Майа се усмихна и погледна Дери.
— Ординарецът трябва да е сбъркал — каза великодушно Дери. — Докторе, позволете…
Сирили стисна ръка на Майа и Александър. Под черните, безупречно загладени косѝ лицето му беше необикновено красиво.
— Не съм още доктор, нали разбирате. Преди войната бях лекар-стажант в Биша. — Усмивката отново откри чудесните му зъби. — И какво мога да направя за вас?
— Да вечеряте довечера с нас, докторе — отвърна Дери. — Това ще ви поотвлече от лазарета, а имаме и чудесен майстор-готвач.
Той сочеше Александър.
— На драго сърце, но по-рано, ако ви е удобно, да речем към шест часа?
— Чудесно.
— За мен ще бъде удоволствие да поизляза от лазарета. Тук сме затънали до гуша, нали разбирате. Едва може да се открадне по някой свободен час от време на време. Но какво ви е на ръката?
— А, това ли? — небрежно каза Дери. — Няма нищо. Малка експлозия на един 77-милиметров, който се разхождаше сред природата и който аз се опитах да уловя.
Сирили загрижено се наведе над раната. Беше толкова красив, че приличаше по-скоро на някой известен киноактьор в ролята на лекар, отколкото на истински лекар.
— Драскотината не е голяма и раната е доста чиста.
— Измихме я с уиски.
— И таз добра! За това да използвате уискито си… Аз пък го пия.
— Запазили сме ви — додаде Дери чевръсто. — Ще го изпиете с нас довечера.
Сирили се усмихна.
— Ще ви направя все пак една превръзчица.
Той ги въведе в съседната стая. Трима или четирима младежи с бели престилки се бяха навели над ранените. Тук не се усещаше кръвта и потта. Етерът побеждаваше всяка друга миризма. Една руса сестра минаваше от група на група и подаваше бинтове. При влизането на Сирили тя се обърна живо. Двамата се усмихнаха един на друг.