— Какво става с тебе? — усмихна му се Пиерсон.
— Нищо.
— Видът ти е един! Но какво имаш по лицето? Сякаш някой те е одраскал.
— Няма нищо.
Майа прокара ръка по лицето си.
— А къде са другите?
— Наистина — отвърна Пиерсон — ти не знаеш… Искаш ли да хапнеш?
— Да.
— Александър ти е отделил ядене. Ще хапнеш хубаво, можеш да бъдеш спокоен.
Пиерсон стана, отвори вратата на фургона и тържествено поднесе канчето на Майа.
— Пиле, хм! Какво ще кажеш? Пиле! Чудесно е! Пиле за бъдещите пленници!
— Дери ли?
— Разбира се. Впрочем той ни напуска, знаеш ли?
— Така ли?
— Да, ще си опита късмета. Когато дойдат фрицовете, смята да се облече цивилен и да се укрие в някоя ферма.
— Кога тръгва?
— Веднага. Преди малко се сбогувахме.
— А пилето — добави Пиерсон с усмивка — е прощалният подарък. Дери много съжаляваше, че теб те няма.
Майа се бе навел над канчето и не вдигна глава.
— Не е вярно — каза той с равен глас. — Никак не е съжалявал. Пука му на него.
— Защо говориш така?
— Защото е истина.
— Не вярвам.
— Аз пък вярвам. И доказателството е, че на мен също не ми пука.
Замълчаха, после Пиерсон продължи:
— Пино също ни напуска.
— Какво? — Майа изведнъж спря да яде. — И тоя ли?
— Срещнал е момчета от своя край. Ще остане с тях.
— Тарикат.
Гласът му бе отпаднал, говореше машинално, без всякакъв гняв. Някаква сянка му затули внезапно светлината. Той изправи глава.
— Ама ти още ли си тук, абате? — каза Александър.
И в същия момент забеляза Майа.
— Аха, той бил тук, копелето му с копеле! Той бил тук, дяволското му копеле! Той бил тук, копелдакът му, сатана, изтърсак!
Пиерсон обърна глава настрани с вид на познавач:
— Не е лошо! — каза той с кроткия си глас. — Не е лошо! Още мъничко замах, може би…
Александър погледна Майа и гневът му се стопи.
— Но какво ти е? Одраскал си се? И суратът ти е един! Какво става с тебе?
— Нищо — отвърна Майа.
И изведнъж се развика:
— Нищо! Чуваш ли! Нищо!
— Добре, добре — каза Александър. — Никой не те насилва да говориш. Но за бога! Какво те прихвана, та закъсняваш цял час? Мислехме те за убит. Кажи, дявол да го вземе, отговори, де!
И след малко добави:
— Отговори, като те питат.
— Ям.
— Аха — кимна Александър.
Той остави баката на земята, до краката си, запали цигара и демонстративно обърна гръб на Майа.
— Значи така, абате. Ако е за солени думички, ти си страшно либерален.
— Приспособявам се.
— И към мръсните историйки също, а?
— Приспособявам се — повтори Пиерсон със своята усмивка на девственица.
— Всички кюрета ли са такива сега? Или ти си нещо по-специално?
— Има ги и от двата вида.
— Йезуит!
— Странно — отвърна Пиерсон, — наричаш ме „йезуит“ тъкмо когато казвам истината.
Александър се въртеше около Майа като квачка, разтревожена за болното си пиленце.
— За бога, седни! — каза Майа, без да изправи глава.
Александър седна, постави длани на коленете си и изпъчи гърди.
— Значи така! — каза той. — Господинът закъснява цял час. Чупи се, като му е ред за съдовете. А когато благоволява да се върне, господинът ме наругава!
Мина половин минута, преди Александър да отвори наново уста.
— Не искаш ли да ти направя едно кафе?
— Не.
— А искаш ли вино?
— Да, ако обичаш.
Александър отиде да вземе канчето си, изплакна го в баката с вода, напълни го и го подаде на Майа. Майа го изпи на един дъх. Александър изплакна канчето и го закачи отново на вратата на фургона.
— Ще ти направя все пак едно кафе.
Той постави малко дърва върху жарта и като коленичи с един крак на земята, започна да раздухва огъня. Наоколо му се разлетя пепел и той се закашля.
— Александър — каза Майа, — готино копеле си ти.
Александър изправи глава и го изгледа учудено.
— Готино копеле ли? — изръмжа той. — Какво те прихваща? Да не си откачил? Готино копеле? Готино копеле? Абе, я се махай с твойто готино копеле!
Той продължи да раздухва огъня. Къдравата му брада докосваше земята.
— Знаеш ли, че Дери ни напуска?
— Да.
— И Пино. Горкият Пино, беше много притеснен, додето ми го каже. Смелчага е Пино и това е. С картечницата!… Аз си харесвах Пино, приличаше ми на герой от рисувано филмче.
Майа изправи глава.
— Остави ме на мира с тоя Пино и неговата картечница, моля те!
— Добре де — каза Александър.
— Ама, за бога! — добави той ядосано. — Нищо ли нямам право да кажа вече?
— За мене ще има ли кафе? — попита Пиерсон. — Бих пийнал още една чашка.