— След десет минути, абате. Ще направя и за трима ни.
— Добре — каза Пиерсон и стана. — В това време аз ще отида да науча някоя новина.
Александър се обърна и се усмихна.
— Ха така. И тоя път гледай да разбереш точно в колко часа пристигат фрицовете.
— Точно до минутката — отвърна Пиерсон през рамо.
Майа стана и се премести на мястото на Пиерсон. Александър раздухваше огъня. От време на време той поглеждаше приятеля си. Майа седеше неподвижно, поставил лакти на колене. Не пушеше. Гледаше право пред себе си с празен поглед.
— Е, и? — каза Александър.
Майа тъй внезапно скочи, че кракът му закачи баката с вода и я обърна.
— Само това липсваше! — развика се Александър, без да мръдне от мястото си. — Водата за съдовете! Не можеш ли да внимаваш, а? Тоя път ти ще ходиш за вода!
Майа гледаше водата, която се стичаше тихичко в прахоляка. После отново седна и прокара ръка по лицето си.
— Александър — каза той тихо, — току-що убих двама души.
— Кой? — изправи се Александър. — Ти, Майа?
Майа го погледна с измъчена усмивка.
— Да, аз.
— И двамата бяха французи?
— Наистина — каза Майа, — не бях се сетил за това. Единственият ми подвиг през тая война е, че убих двама французи!
Той улови с ръце главата си.
— Е, и?
— Какво? — измънка той, сякаш пробуден от сън.
— Защо ги уби?
— Изнасилваха едно момиче.
— Мръсници!
Майа сви рамене.
— Така си помислих отпърво и аз. Но после аз също…
— Как, да не би?…
— Да. Впрочем не съвсем. Най-напред тя ми се предложи сама.
— Това е друго.
— О! Знам ли и аз.
Той още веднъж прокара ръка по лицето си.
— Толкова е объркано всичко. Може би нямаше да се предложи сама, ако преди това не бяха дошли двамата типове.
Александър бе седнал, опрял длани на коленете, с щръкнали встрани лакти.
— Ами, не се знае.
— Но не е само това. Сега тя се страхува да стои сама в къщата си.
— Къде й е къщата?
— В Бре Дюн.
— Господи! — извика Александър. — Ще направи по-добре, ако се махне оттам!
— Не ще и да чуе. Сираче е и само къщата й е останала.
Той взе от земята едно дръвце и започна да го върти в ръка.
— Искаше да остана с нея.
— Аха! — каза Александър. — И мислиш, че затова тя се е…
— Не знам.
— И какво ще правиш сега? — попита Александър живо.
— Нищо! Нищо, разбира се! Нищо! Какво искаш да правя? Нали съм тук? С компанията си. С компанията си в лазарета. В лазарета на Зюидкот с компанията си — Александър и Пиерсон. Нали съм тук? Аз — Жулиен Майа, бъдещ пленник, съм в лазарета на Зюидкот с двамата си стари приятели!…
— Затвори си плювалника.
Александър тури няколко съчки в огъня.
— Не опита ли да я убедиш, че трябва да замине?
— Направих всичко възможно.
— Сега, като е останала сама, може би ще се реши.
— Няма. Ще умре от страх, но ще остане.
— Значи нищо не може да се направи?
— Не може.
Замълчаха. После Александър продължи:
— Ще се върнеш ли там?
— Не.
— Би било лудост.
— Да — съгласи се Майа, — би било лудост.
И изведнъж добави:
— Да не съм луд!
Той се захили и Александър извърна глава.
— Направо като в романите — каза Майа. — Двама типа изнасилват момиче. Идвам и благородно убивам и двамата. После аз изнасилвам момичето.
Отново се чу стържещото му хилене.
— Не е ли забавно, а?
— Не мисли повече за това. Просто така се е случило.
— Но за бога! — надигна се Майа. — Точно това не мога да разбера. Все пак аз не съм мръсник, нали!
— Разбира се, че не си — отвърна Александър.
Майа втренчи поглед в него.
— Мислиш ли? Мислиш ли?… Добре, слушай. Когато гръмнах оня, едрия, който ме беше бил… Чакай, ще ти кажа… И оставаше само дребният, един такъв, с гаднярска физиономия… И какво мислиш, че направих тогава? Какво смяташ, че си помислих? Че ще му направя знак да се измита? Трепереше от страх хлапакът. Притискаше се до стената като плъх. Като заловен, смрадлив плъх. А аз се приближавах към него. Бях толкова слаб, че за да не падна, се опирах на стената. Той отчаяно правеше „не“ с глава… ето така… Гледаше ме с очи на обезумяло животно и правеше „не“ с глава.
— И после?
Майа си избърса устата с кърпичка.
— После стрелях. Това е всичко.
— Разбирам — каза Александър след малко.
Той коленичи с един крак на земята и задуха огъня.
— Не мисли повече за това. Просто така се е случило.
— Да — каза Майа трескаво, — имаш право. Просто така се е случило. Можех да му дам знак на тоя хлапак да се измита. Но е вярно, че не се сетих за това. Точно така, не се сетих. Бях убил единия. Трябваше да убия и другия. Ето как стана.