— Чел съм досието. Моите най-дълбоки съболезнования…
— Не са ми нужни вашите съболезнования. Заповедта дойде от Москва. Нужни са ми те. Нужна ми е „Омега“.
ВТОРА ЧАСТ
Понеделник, вторник, сряда и четвъртък
Понеделник, 10:15 часа сутринта
Танър излезе от асансьора и тръгна по застлания с дебел килим коридор към офиса си. Беше прекарал двайсет и пет минути в кинозалата, гледайки записа на предаването на Удуърд. Той потвърди това, което съобщаваха вестниците: Чарлс Удуърд беше разобличил заместник-министъра Аштън като политически наемник.
Във Вашингтон щеше да има много объркани хора, мислеше си той.
— Голямо предаване, нали? — отбеляза секретарката му.
— Върхът, както би казал синът ми. Не мисля, че можем да очакваме кой знае колко покани за вечеря в Белия дом. Някой да се е обаждал?
— Звъняха от целия град. Главно поздравления. Оставила съм имената на бюрото ви.
— Звучи утешително. Може да ми потрябват. Нещо друго?
— Да, сър. Два пъти се обадиха от ФКС17. Мъж на име Фасет.
— Кой?
— Мистър Лорънс Фасет.
— Досега сме си имали работа с Кранстън.
— И аз така си помислих, но той каза, че е спешно.
— Може би министерството на външните работи се опитва да ни арестува преди залез слънце.
— Съмнявам се. Биха изчакали няколко дни — така няма да има политически оттенък.
— По-добре е да го потърсите. За ФКС всичко е спешно.
Танър прекоси кабинета, седна на бюрото си и прочете съобщенията. Усмихна се — дори и конкурентите му се бяха впечатлили. Интеркомът иззвъня.
— Мистър Фасет е на телефона, сър.
— Благодаря — Танър натисна нужния бутон. — Мистър Фасет? Моля да ме извините. Не бях в службата, когато сте се обадили.
— Аз трябва да се извиня — отвърна учтивият глас от другата страна на линията. — Графикът ми за днес е много натоварен, а вие сте най-важната точка.
— Какво има.?
— Нещо съвсем обикновено, но спешно. Това е най-точният начин, по който мога да го опиша. Формулярите, които попълнихте при нас през май за отдел „Новини“ на „Стандард Мючуъл“, не бяха пълни.
— Какво? — Джон си спомни нещо, което Кранстън от ФКС му беше казал преди няколко седмици. Кранстън му беше споменал също така, че не е важно. — Какво липсва?
— Първо, два ваши подписа на страница седемнайсет и осемнайсет. И шестмесечният график на предаванията, посветени на общественото обслужване, считано от януари месец следващата година.
Сега Джон Танър си спомни. Вината беше на Кранстън. Страници седемнайсет и осемнайсет липсваха от папката, изпратена от Вашингтон на Танър за подпис — правният отдел на компанията беше обърнал внимание на Танър за пропуска, а местата на предаванията бяха оставени празни за един месец в очакване на решението на компанията. Кранстън не беше възразил.
— Ако проверите, ще откриете, че вашият мистър Кранстън беше пропуснал да изпрати страниците, за които говорите, а уточняването на предаванията беше отложено за по-късно и той се съгласи.
От Вашингтон последва кратка пауза. Когато Фасет проговори отново, гласът му не беше така учтив, както преди:
— Моите уважения към Кранстън, но той не е упълномощен да взема подобни решения. Вие естествено вече имате информацията. — Думите му прозвучаха като констатация.
— Да, наистина ги имаме. Ще ги изпратя по куриер.
— Страхувам се, че няма да е достатъчно. Налага се да ви помолим да дойдете тук следобед.
— Ама, чакайте… Искате да кажете веднага, така ли?
— Аз не вземам решенията, а просто ги изпълнявам. От два месеца телевизионната компания „Стандард Мючуъл“ работи в разрез с установените правила на ФКС. Не можем да си позволим да бъдем поставени в подобно положение. Няма значение кой е отговорен — фактът си е факт. Вие сте направили нарушение. Нека да го отстраним днес.
— Добре. Но ви предупреждавам, че ако действието ви по някакъв начин е свързано е министерството на външните работи, ще докарам адвокатите на компанията и ще го квалифицирам както подобава.
— Не ми харесва намекът ви, а и не знам за какво говорите.
— Мисля, че знаете. Предаването на Удуърд от вчера следобед.
Фасет се изсмя.
— А, чух за него. „Поуст“ го описва надълго и нашироко… Смятам, че можете да се успокоите. В петък два пъти се опитах да се свържа с вас.
— Така ли?
— Да.
— Момент. — Танър превключи на интеркома. — Норма? Опитвал ли се е този Фасет да се свърже с мен в петък?
Последва кратко мълчание, докато секретарката на Танър проверяваше списъка на телефонните обаждания в петък.