— Прилича ми на предварителен разпит. Без право на адвокат и без призовка. Каква е целта? Ако мислите, че можете да ме сплашите, вие сте луд.
— Целта е да изясним самоличността ви… Вие сте абсолютно прав. Ако имахме намерение да шантажираме някого, щяхме да изберем уязвим човек, докато вие сте устойчив като Дж. Едгар Хувър19. Но дори и той няма влияние върху емисиите на новините на компанията.
Танър погледна човека от ЦРУ, който седеше изискано зад бюрото на Кранстьн. Фасет имаше цел. ЦРУ не би си разрешило да използва толкова безочлива тактика спрямо човек от неговия ранг.
— Какво искате да кажете с „да изясним самоличността ви“? Вие знаете кой съм.
— Това би трябвало да ви даде известна представа за важността на информацията, която съм упълномощен да ви предоставя. Просто допълнителна предпазна мярка в съответствие с особеното значение на данните… Знаете ли, че през Втората световна война един актьор — ефрейтор от Британската армия, за да бъда по-точен — се е представял за фелдмаршал Монтгомъри на конференции на високо равнище в Африка и дори някои от съучениците му от Санхърст20 не са могли да го познаят.
Директорът на отдел „Новини“ взе проводника и натисна последователно двата бутона. Магнетофонът тръгна и спря. Любопитството на Джон Танър, примесено със страх, растеше. Той седна.
— Да започваме. Помнете обаче, че ще го изключа и ще напусна, когато поискам.
— Разбирам. Ваше право е — до известна степен.
— Какво искате да кажете? Без уговорки, моля.
— Повярвайте ми. Ще разберете. — Успокояващият поглед на Фасет изигра ролята си.
— Да започваме — каза Танър.
Мъжът от ЦРУ взе светлокафява папка с тънки корици и я отвори. После включи магнетофона.
— Името ви е Джон Реймънд Танър?
— Не е точно така. Гражданското ми име е Джон Танър. Реймънд беше кръщелното ми име и не е вписан в свидетелството ми за раждане.
Фасет се усмихна.
— Много добре.
— Благодаря.
— Настоящият ви адрес е Орчард Драйв 22, Садъл Вали, Ню Джърси?
— Да.
— Роден сте на 22 май 1924 година в Спрингфийлд, Илинойс, от брака на Лукас и Маргарет Танър?
— Да.
— Когато сте били на седем години, семейството ви се е преместило в Сан Матейо, Калифорния?
— Да.
— С каква цел?
— Фирмата на баща ми беше преместена в Северна Калифорния. Той беше началник-отдел „Личен състав“ във верига от универсални магазини. „Брайънт Сторс“.
— Благоприятно стечение на обстоятелствата?
— Сравнително.
— Учили сте в държавно училище в Сан Матейо?
— Не. Изкарах две години в гимназията в Сан Матейо, а останалите две — в частно училище. „Уинстън припарътъри“21.
— След завършване на гимназията сте постъпили в Станфордския университет?
— Да.
— Били ли сте член на някакви братства или клубове?
— Да. На братството „Алфа Капа“22. На „Трайлън Нюс Съсайъти“ и на няколко други. Не мога да си спомня… На клуба на фотографите, мисля, но не се задържах дълго там. Работих в университетското списание, но напуснах.
— Имаше ли някаква причина?
Танър погледна мъжа от ЦРУ.
— Да. Енергично се противопоставях на дискриминацията срещу нисеите23. Списанието я подкрепяше. И до днес се противопоставям.
Фасет отново се усмихна.
— Трябваше да прекъснете образованието си?
— Повечето студенти бяха принудени да го направят. В края на втората година от следването си постъпих в армията.
— Къде ви обучаваха?
— Във Форт Бенинг. В пехотата.
— Трета армия? Четиринайсета дивизия?
— Да.
— Участвали сте във военните действия в Европа?
— Да.
— Най-високият ви чин е бил старши лейтенант?
— Да.
— Изкарали сте школа за офицери във Форт Бенинг24?
— Не. Получих офицерско звание, когато бях на действителна служба във Франция.
— Виждам, че са ви били присъдени и няколко военни отличия.
— Бяха Почетни грамоти за цялата войскова част — в тях се изказваше благодарност на батальона, а не индивидуални награди.
— Няколко седмици сте били в болница в Сен Ло25. Ранили ли са ви?
За момент Танър изглеждаше смутен.
— Отлично знаете, че не съм бил. Във военното ми досие няма вписано „Пурпурно сърце“26.
— Бихте ли ми обяснили какво се е случило?
— Паднах от един джип на път за Сен Ло. Изкълчих си бедрото.
И двамата мъже се усмихнаха.
— Уволнили сте се през юли 1945 година и през септември сте се върнали в Станфордския университет.
22
Студентските братства, наименовани с гръцки букви, членуват младежи от висшето общество. — Бел. пр.