— Да… Аз обаче нито съм длъжен да ви изслушам, нито мога да бъда подведен под отговорност.
— Разбирам. Намерението ми е да ви предоставя важната поверителна информация на три етапа. В края на първия и втория етап можете да помолите да ви освободя от интервюто и ние ще разчитаме само на вашата интелигентност и преданост към правителството да мълчите за това, което ви е казано. Ако обаче се съгласите с третия етап, при който ще ви бъдат разкрити някои самоличности, вие поемате същата отговорност, както и хората в правителствените служби, и може да бъдете преследван по Закона за защита на националната сигурност, ако нарушите споменатите изисквания за сигурност. Ясно ли е, мистър Танър?
Преди да проговори, Танър се размърда на стола. Погледна въртящите се ролки на магнетофона, а после и Фасет.
— Ясно е, но да бъда проклет, ако се съглася. Нямате право да ме викате тука под фалшив претекст, а после да ми казвате, че мога да бъда подведен под отговорност.
— Не съм искал съгласието ви. Ако разбирате правилно какво казвам.
— Ако ме заплашвате, вървете по дяволите!
— Само ви обяснявам условията. Защо трябва да го възприемате като заплаха? Нима е нещо повече от ежедневната ви работа с договорите? Можете да напуснете по всяко време, преди да сте дали съгласието си да разкрия пред вас някои имена. Нима е толкова нелогично?
Танър си помисли, че в действителност не беше нелогично. Сега любопитството му трябваше да бъде задоволено.
— Казахте преди малко, че няма нищо общо със семейството ми? Нищо общо с жена ми?… Или е мен?
— Заклех се и думите ми са записани на лентата.
Фасет осъзна, че Танър беше добавил „или с мен“ като нещо, което му е хрумнало впоследствие. Пазеше жена си. Закриляше я.
— Продължавайте.
Фасет стана от стола и отиде до щорите.
— Между другото, не е нужно да седите. Записващото устройство има много чувствителни микрофони. Миниатюрни, разбира се.
— Ще остана седнал.
— Както ви е удобно. Преди няколко години имаше слухове за операция на съветското НКВД, която щеше да има огромно въздействие върху американската икономика, ако беше извършена. Опитахме се да я проследим, да научим нещо за нея. Не успяхме. Остана си слух. Оказа се по-добре пазена тайна от руската космическа програма. По-късно, през 1966 година, един източногермански разузнавач премина към нае. Даде ни първите конкретни сведения за операцията. Осведоми ни, че източногерманското разузнаване поддържа връзки с агенти на запад, с ядро или група, известна като „Омега“. Ще ви дам географското кодово название след малко… Или може би не. То ще дойде във втория етап. Зависи от вас. „Омега“ е трябвало редовно да изпраща секретни документи на източногерманското разузнаване. Двама въоръжени куриери са щели да ги пренасят със самолет до Москва при най-строга секретност. Действията на „Омега“ са стари, колкото и самият шпионаж, и изключително ефикасни в наши дни при големите корпорации и огромните концерни. „Омега“ е книга на страшния съд.
— Какво?
— Книга на страшния съд. Списъци на стотици, може би вече хиляди хора, набелязани за това наказание. В случая не чума, а изнудване. Мъжете и жените в тези списъци са с влиятелни длъжности в десетки гигантски компании в ключовите области. Немалко имат огромна икономическа власт. Власт и ресурси да купуват на борсата, а също така и да отказват да купуват. Четирийсет-петдесет човека, действащи заедно, биха могли да създадат икономически хаос.
— Не разбирам. Защо биха го направили? Защо трябва да го направят?
— Казах ви. Изнудване. Всеки един е уязвим и има хиляди причини, поради които може да бъде използван. Сексуални отклонения, правни нарушения, злоупотреби със служебното положение, фалшификации на цени, манипулации на борсата, укриване на доходи. Книгата засяга много хора. Мъже и жени, чиято репутация, търговски сделки, длъжности, дори семейства, биха могли да бъдат съсипани. Освен, ако не отстъпят.
— Това е доста лошо мнение за света на бизнеса и въобще не съм сигурен, че е точно. Поне не в степента, в която го описвате. Едва ли се намира на ръба на икономическия хаос.
— О? Фондацията „Крофорд“ направи задълбочено проучване на водещите сили в промишлеността на САЩ от 1925 до 1945 година. Четвърт век по-късно резултатите все още са поверителни. Според проучването през този период трийсет и два процента от общата финансова мощ в страната е постигната със съмнителни, да не кажем незаконни, средства. Трийсет и два процента.
— Не вярвам! Ако беше истина, щеше да бъде оповестено: