— Извинете, мистър Остърман, книжката и документите на колата, моля.
— Обадиха ми се в студиото, че жена ми не се чувства добре. Мисля, че е разбираемо защо бързам.
— Не за сметка на пешеходците. Книжката и документите на колата, моля.
Остърман му ги подаде и погледна напред, сдържайки гнева си. Полицейският офицер пишеше вяло върху правоъгълната квитанция и когато свърши, я закачи с телбод за книжката на Бърни.
Остърман чу изщракването и вдигна поглед.
— Трябваше ли да повреждате книжката ми?
Полицаят въздъхна отегчено, стискайки квитанцията.
— Можехте да я загубите за трийсет дни, господине. Вписах по-ниска скорост. Изпратете десет долара глоба за нарушението. — Той подаде квитанцията на Бърни. — Надявам се, че жена ви е по-добре.
Върна се при колата си и каза през отворения прозорец:
— Не забравяйте да приберете книжката в портфейла си.
Полицейската кола бързо се отдалечи.
Остърман хвърли квитанцията на съседната седалка и завъртя контактния ключ. Автомобила се спусна надолу по склона на Мълхоланд34. Бърни погледна с отвращение квитанцията.
После отново я погледна. Нещо не беше наред. Формата беше същата, нечетливият отпечатък беше наблъскан на недостатъчно място, както обикновено, но хартията беше друга. Прекалено лъскава, прекалено размазана, дори и за квитанция от лосанжелоския отдел на полицията, отговарящ за моторните превозни средства.
Остърман спря, взе формуляра и го погледна внимателно. Нарушението беше отбелязано неточно от полицейския офицер. Всъщност то въобще не беше отбелязано.
Изведнъж осъзна, че лицето на формуляра беше просто тънък отпечатък, направен на копирна машина, прикрепен към по-дебел лист хартия.
Остърман го обърна и видя, че на него беше написана бележка с червен молив, отчасти закрита от прикрепената за нея шофьорска книжка. Откачи я и прочете:
„Получихме съобщение, че съседите на Танър вероятно са действали заедно с него. Това е много опасно. Става още по-неприятно, тъй като информацията ни е непълна. Бъдете изключително предпазлив и открийте каквото момеете. Много важно е до каква степен са замесени те. Повтаряме. Бъдете изключително предпазлив.
Остърман се взираше в червените букви и страхът изведнъж предизвика болка в слепоочията му.
Семейство Тримейн, а също и Кардоне!
Вторник, 4:50 часа следобед
Дик Тримейн не пристигна с местния влак за Садъл Вали в четири и петдесет. Кардоне, който седеше в кадилака си, изпсува на глас. Беше се опитал да се свърже с Тримейн в службата му, но му казаха, че адвокатът е излязъл рано за обед. Нямаше смисъл да кара Тримейн да му се обажда по телефона. Джоу беше решил да се върне в Садъл Вали и да чака всички следобедни влакове след три и половина.
Кардоне напусна гарата, сви вляво в пресечката със Садъл Роуд и се отправи на запад към полето. До следващия влак имаше трийсет и пет минути. Надяваше се, че разходката ще му помогне да се отпусне. Не можеше просто да чака на гарата. Ако някой го наблюдаваше, щеше да изглежда подозрително. Тримейн би могъл да намери отговор. Дик беше дяволски добър адвокат и щеше да знае законните алтернативи, ако въобще имаше алтернативи.
В покрайнините на Садъл Вали Джоу стигна до отсечка от пътя, заградена от ниви. Отляво го изпревари ролс-ройс „Сребърен облак“ и Кардоне забеляза, че огромният автомобил се движеше много бързо, прекалено бързо за тесния черен път. Кардоне продължи да кара няколко мили, като почти не си даваше сметка, че вече беше излязъл в откритото поле. Сигурно трябваше да обърне на алеята за коли пред някоя ферма. Наблизо обаче имаше дълъг лъкатушещ завой, който, спомни си той, беше с разширение. Щеше да обърне там. Вече беше време да се връща на гарата.
Стигна до завоя и намали, подготвяйки се да свие силно надясно към широкия банкет.
Не успя.
„Сребърният облак“ беше паркиран край шосето под дърветата и преграждаше пътя му.
Ядосан, Кардоне форсира двигателя, продължи още няколкостотин ярда напред и тъй като не се виждаха други коли, макар и трудно, направи обратния завой.
Отново на гарата, Кардоне погледна часовника си. Пет и деветнайсет, почти пет и двайсет. Виждаше се почти целият перон. Ако Тримейн слезеше от влака, Джоу щеше да го забележи. Надяваше се, че адвокатът ще пътува с влака в пет и двайсет и пет. Чакането беше непоносимо. Зад кадилака му спря кола и Кардоне вдигна поглед.
Беше „Сребърният облак“. Кардоне започна да се поти.
34
Курортно селище в Южна Калифорния, близо до Холивуд, в което има много къщи на кинозвезди — Бел. пр.