Масивен мъж, висок доста над шест фута, излезе от колата и бавно се отправи към отворения прозорец на Кардоне. Беше облечен в шофьорска униформа.
— Мистър Кардионе?
— Името ми е Кардоне.
Ръцете на мъжа, които стискаха прозореца на колата на Джоу, бяха огромни. Много по-големи и по-дебели от неговите.
— Добре. Както искате…
— Задминахте ме преди малко, нали? На Садъл Роуд.
— Да, сър. През целия ден не съм се отдалечавал от вас.
Кардоне неволно преглътна и се раздвижи на седалката.
— Намирам твърдението ви за забележително. Излишно е да казвам, че е много обезпокоително.
— Извинете…
— Не ми трябват извинения. Искам да знам защо. Защо ме преследвате? Не ви познавам. Не обичам да ме преследват.
— Никой не обича. Правя само това, което са ми казали.
— Какво е то? Какво искате?
Шофьорът размърда ръце, много леко, сякаш, за да привлече вниманието му върху размера и огромната им сила.
— Имам указания да ви предам съобщение и после ще си ида Предстои ми дълго пътуване. Работодателят ми живее в Мериланд.
— Какво съобщение? От кого?
— От мистър Да Винчи, сър.
— Да Винчи?
— Да, сър. Мисля, че се е свързал с вас сутринта.
— Не познавам вашия мистър Да Винчи… Какво съобщение?
— Че не трябва да се доверявате на мистър Тримейн.
— За какво говорите?
— Само за думите на мистър Да Винчи, мистър Кардионе.
Кардоне се взря в очите на огромния мъж. Зад празната фасада се криеше интелигентност.
— Защо чакахте досега? Преследвате ме през целия ден. Можехте да ме спрете преди часове.
— Нямах указания. В колата има радиотелефон. Само преди няколко минути ми казаха да установя връзка с вас.
— Кой ви каза?
— Мистър Да Винчи, сър…
— Това не е истинското му име! Хайде, кой е той? — Кардоне с мъка се пребори с гнева си. Пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Кажете ми, кой е Да Винчи?
— Имам да ви предам още нещо — отговори шофьорът, като не обърна внимание на въпроса на Кардоне. — Мистър Да Винчи държи да знаете, че Тримейн може би е говорил с мистър Танър. Никой не е сигурен, но така изглежда.
— Той какво! Говорил е с него за какво!
— Не знам, сър, не е моя работа да знам. Нает съм да карам кола и да предавам съобщения.
— Съобщението ви не е ясно! Не го разбирам. Какъв смисъл може да има едно съобщение, след като не е ясно? — Кардоне с усилие се овладя.
— Вероятно последната част ще ви помогне, сър. Мистър Да Винчи смята, че би било добре да се опитате да откриете до каква степен мистър Тримейн е обвързан с Танър. Но трябва да бъдете внимателен. Много внимателен. Както трябва да бъдете внимателен и с приятелите си от Калифорния. Важно е.
Шофьорът се отдалечи от кадилака и хвана с два пръста козирката на шапката си.
— Чакайте! — Кардоне посегна към дръжката на вратата, но огромният мъж в униформа бързо вкопчи ръцете си в ръба на прозореца и я задържа затворена.
— Не, мистър Кардионе, вие ще останете вътре. Не трябва да привличате вниманието върху себе си. Влакът навлиза в гарата.
— Не, моля! Моля… Искам да говоря с Да Винчи! Трябва да говорим! Къде мога да го намеря?
— Няма начин да го намерите, сър. — Шофьорът държеше вратата без усилие.
— Мерзавец! — Кардоне дръпна дръжката и натисна вратата с цялата си тежест. Тя се отвори съвсем леко и с трясък се затвори под натиска на ръцете на шофьора. — Ще те смачкам!
Влакът спря на перона. Няколко души слязоха и въздухът беше пронизан двукратно от писъка на свирка. Шофьорът каза спокойно:
— Той не е във влака, мистър Кардионе. Сутринта замина с кола за града. Знаем и това.
Влакът бавно тръгна и колелетата се затъркаляха по релсите. Джоу се взря в огромното човешко същество, което държеше вратата на колата затворена. Едва овладя гнева си, но осъзнаваше достатъчно ясно, че нямаше смисъл да избухва. Шофьорът пристъпи назад, небрежно поздрави още веднъж Кардоне и бързо се отправи към ролс-ройса. Кардоне бутна вратата на колата и стъпи на горещия паваж.
— Здрасти, Джоу! — Човекът, който му извика, беше Еймос Нидам. Един от втория контингент жители на Садъл Вали, които всеки ден пътуваха до града и обратно. Заместник-президент на „Манюфакчърърс Хановър Тръст“ и председател на Специалния комитет към Кънтри клуба на Садъл Вали. — На твоите момчета от борсата им е лесно. Когато се разрази бурята, ти си стоиш вкъщи и чакаш да настъпи затишие, а?
— Да, да, Еймос. — Кардоне не изпускаше от очи шофьора на ролс-ройса, който беше седнал на шофьорското място и беше запалил двигателя.
— Казвам ти — продължи Еймос, — не знам вие младите накъде ни водите!… Видя ли курса на Дюпон35? Всички клъвват и той се покачва. Казах на комитета на моя тръст да се консултира с управителния съвет в Уджа. Вървете по дяволите, всички вие нафукани брокери! — Нидам се изхили, а после размаха малката си ръка, давайки знак на линкълн континентала, който наближаваше гарата. — Ето го Ралф. Искаш ли да те закарам, Джоу? Не, разбира се. Ти току-що слезе от колата си.
35
Става въпрос за основаната през 1902 г. монополна химическа компания „Дюпон де Немур“ — Бел. В.В.