Горе се чу силен трясък. Последва нов, още по-силен, дърво се удряше о дърво. Танър тръгна към стълбището. Беше заключил вратата на мазето, но тя беше тънка; един по-силен ритник щеше да я откачи от пантите. Държеше брадвата, готов да замахне към всеки, който се опиташе да слезе но стълбите.
Тишина.
От къщата вече не се чуваше шум.
Изведнъж Алис Танър изпищя. Голяма ръка бършеше стъклото на предния прозорец. Лъчът на мощно фенерче проряза тъмнината. Някой беше клекнал зад светлината, лицето му беше скрито под качулката.
Танър се втурна към жена си и дъщеря си и вдигна детето от одеялото.
— Назад! Назад, до стената!
Стъклото се разби и се пръсна във всички посоки от силния удар на ботуша на човека отвън. Той продължи да рита. Из мазето се разхвърчаха буци кал, парчета стъкло и трески. През счупения прозорец нахлу дъждът. Шестимата пленници се бяха струпали до предната стена. Лъчът проблясваше по пода, отсрещната стена и стълбите.
Това, което последва, ги накара да застинат. В рамката на прозореца се появи дуло на пушка, чу се оглушителен залп и върху пода и задната стена се изсипаха изстрели. Тишина. Прахът от изронения сгуробетон се завихри в мазето; на ослепителния блясък на силното фенерче той приличаше на въртящи се облаци от каменна мъгла. Стрелбата започна отново, диво, безразборно. Пехотинецът у Танър разбра какво беше станало навън. В автоматичната пушка беше поставен втори пълнител.
А после стъклото на левия заден прозорец, точно срещу тях, беше разбито от друга пушка. Широк лъч светлина обходи редицата от човешки същества до стената. Танър видя, че жена му стискаше дъщеря им, закрила малкото телце със собственото си тяло, и обезумя от ярост.
Втурна се към прозореца, размаха брадвата към счупеното стъкло и клекналата зад него фигура. Човекът отскочи назад; по тавана над главата на Танър заплющяха куршуми. Снопът светлина от предния прозорец го улови. Край, помисли си Танър. С него беше свършено. Изведнъж видя как Бърни размаха вилата към цевта на пушката, отклонявайки изстрелите от Танър. Журналистът пропълзя обратно при жена си и децата.
— Елате тук! — викаше той и ги блъскаше към отсрещната стена, която ги отделяше от гаража. Джанет не можеше да спре да пищи.
Бърни хвана жена си за китката и я затегли към ъгъла. Лъчите на фенерчетата се кръстосаха. Последваха още изстрели; въздухът се изпълни с прах; стана невъзможно да се диша. Светлината от задния прозорец изведнъж изчезна, а лъчът от предния прозорец продължи безуспешно да шари. Втората пушка сменяше позицията си. А после от страничния прозорец се чу трясък и звук от разбито стъкло. Широкият лъч светлина отново проряза тъмнината и ги заслепи. Танър бутна жена си и сина си към задния ъгъл до стълбището. Изсипаха се куршуми. Танър усещаше вибрациите им, когато се забиваха в стената около него.
Кръстосан огън!
Танър стисна здраво брадвата и се втурна напред през огъня, като осъзнаваше напълно, че всеки куршум би могъл да сложи край на живота му. Но нищо не беше в състояние да сложи край на живота му, докато не стигнеше до целта. Нищо не можеше да го спре!
Добра се до страничния прозорец и замахна по диагонал към него. Последва силен вик; през отвора бликна кръв и обля лицето и ръцете му.
Пушката при предния прозорец се опита да се прицели в Танър, но не успя. Куршумите се удариха в пода.
Остьрман хукна към другата пушка, стискайки вилата. В последната секунда я запрати през дупката на счупеното стъкло, сякаш беше копие. Вик на болка; стрелбата спря.
Танър се подпря на стената под прозореца. На светлината на светкавиците видя как кръвта се стичаше по стената.
Той беше жив и това беше невероятно!
Обърна се и тръгна към жена си и децата. Али все още държеше Джанет, която продължаваше да пищи. Момчето се беше обърнало с лице към стената и плачеше неудържимо.
— Лийла! О, Господи! Лийла — Безумният рев на Бърни предвещаваше най-лошото. — Лийла, къде си?
— Тук съм — тихо отговори тя. — Добре съм, скъпи.
Танър откри Лийла до предната стена. Не се беше подчинила на заповедта му да се премести.
И тогава видя нещо, което направи впечатление на изтормозения му мозък. Лийла носеше голяма брошка — той не я беше забелязал дотогава. Сега я видя ясно, защото блестеше в тъмнината. Беше в преливащи тонове на зеления цвят — едно от онези изящни бижута, които се продаваха в модните бутици. Беше невъзможно да не се забележи в тъмнината.
Слаба светкавица освети стената зад Лийла. Танър беше почти сигурен, че на нея нямаше следи от куршуми.
Танър държеше жена си и дъщеря си с едната ръка, а с другата беше обхванал главата на сина си. Бърни изтича до Лийла и я прегърна. През разбитите стъкла поривите на вятъра донесоха воя на сирена, извисяващ се над шума на бурята.