— Бърни! За Бога, Бърни!
Но Бърни не се появи.
— Трябва да го сложим на леглото! — изрева полицаят от вестибюла на горния етаж. — Моля ви, госпожо, пуснете го! Нека да го сложа на леглото!
Остърман викаше по стълбището:
— Какво, по дяволите, стана? — Влезе в стаята. — О, Господи! О, Боже мой!
Танър дойде в съзнание и се огледа. Маколиф стоеше до лекаря, Али беше седнала на леглото. Бърни и Лийла се бяха изправили до краката му и се опитваха да му се усмихват окуражаващо.
— Ще ви мине. Съвсем повърхностно е — каза лекарят. — Болезнено е, но не е сериозно. Засегнат е раменният хрущял, нищо друго ви няма.
— Ранен ли съм?
— Да, ранен сте — отвърна Маколиф.
— Кой ме рани?
— Не знаем. — Маколиф се опита да скрие гнева си, но му личеше, че е ядосан. Капитанът явно беше убеден, че са го пренебрегнали, че са скрили от него важна информация. — Но заявявам, че имам намерение да разпитам всеки от вас, дори и това да ми отнеме цялата нощ, за да разбера какво става тук. Всички вие сте адски глупави и аз няма да оставя нещата така!
— Раната е превързана — обясни лекарят, обличайки сакото си. — Можете да станете веднага щом поискате. И не се притеснявайте, мистър Танър. Все едно, че сте се порязали малко по-дълбоко. Загубили сте много малко кръв. — Лекарят се усмихна и бързо излезе.
Нямаше причини да остане.
Веднага, щом вратата се затвори, Маколиф каза рязко:
— Моля ви, почакайте долу! Искам да остана насаме с мистър Танър.
— Капитане, той току-що беше ранен — твърдо заяви Бърни. — Не можете да го разпитвате сега. Няма да ви позволя.
— Аз съм полицейски офицер и съм тук по служба; не се нуждая от вашето разрешение. Чухте какво каза лекарят. Раната не е сериозна.
— Достатъчно преживя… — Али погледна втренчено Маколиф.
— Съжалявам, мисис Танър. Наложително е. А сега, бихте ли…
— Не, няма да излезем! — Остърман се отдели от жена си и се приближи до шефа на полицията. — Не той е човекът, който трябва да бъде разпитван, а вие. Цялата ви проклета полиция трябва да бъде наказана… Бих искал да знам защо патрулната кола не спря, капитане! Чух обяснението ви и не го приемам.
— Ако продължавате, мистър Остърман, ще повикам полицая и ще заповядам да ви арестува!
— На ваше място не бих се опитал…
— Не ме изкушавайте. Имал съм си работа с такива като вас! Работил съм в Ню Йорк, мръсно еврейче!
Остърман застина.
— Какво казахте?
— Не ме провокирайте. Вие ме провокирате!
— Стига! — обади се Танър от леглото. — Всъщност аз нямам нищо против.
Когато остана сам с Маколиф, Танър седна. Рамото го болеше, но можеше да го движи свободно.
Маколиф се приближи и се хвана с двете ръце за леглото откъм краката на Танър. Започна спокойно:
— А сега говорете. Кажете ми какво знаете или ще ви обвиня, че криете информация, свързана с опит за убийство.
— Но те се опитаха да убият мен.
— И все пак това е убийство. У-б-и-й-с-т-в-о. Няма значение дали е свързано с вас или с онова еврейско копеле!
— Защо сте толкова враждебно настроен? — попита Танър. — Кажете ми. Би трябвало да ми се молите на колене. Аз съм данъкоплатец, а вие не опазихте къщата ми.
Маколиф няколко пъти се опита да каже нещо, но се задушаваше от гняв. Накрая се овладя.
— Добре. Знам, че много от вас не одобряват действията ми. Вие, копелета мръсни, искате да ме изхвърлите и да наемете някое гадно хипи, някакво вързано адвокатче! Но ще успеете да го направите само ако сплескам работата. Аз обаче няма да я сплескам! Досието ми ще остане чисто! Този град ще остане чист! Ето защо ще ми кажете какво става и ако имам нужда от помощ, ще я потърся! Не мога да го направя, без да има за какво да се хвана!
Танър стана от леглото. В началото беше нестабилен, но после, за своя изненада, се задържа здраво на краката си.
— Вярвам ви. Прекалено сте разярен, за да лъжете… И сте прав. Много от нас не ви харесват. Може би просто органически, ето защо нека да не се задълбочаваме… Аз обаче няма да отговарям на въпросите ви, а ще ви заповядам нещо. Ще пазите тази къща денонощно, докато не ви кажа да спрете. Ясно ли ви е?
— Няма да търпя заповеди!
— От мен ще ги търпите. Ако не се подчините, ще ви покажа на шейсет милиона телевизора като типичен пример за човек, който е старомоден, необразован и предубеден и представлява заплаха за спазването на закона! Вие сте отживял времето си. Вземете си пенсията и изчезвайте.