Танър отмина „Вилидж Пъб“ и стоянката за таксита. Обърна и паркира. Телефонният автомат беше точно срещу мерцедеса. Искаше колата да бъде паркирана достатъчно далеч, за да може да вижда целия район. Пресече улицата и проведе първия телефонен разговор.
— Танър се обажда, Тримейн. Мълчи и ме слушай. С „Омега“ е свършено. Тя е разбита. Слагам край на операцията. Цюрих слага край на операцията. Подложих ви на окончателна проверка и вие се провалихте. Глупостта, която всеки от вас показа, не е за вярване. Тази нощ давам заповед за изтегляне. Ела при гарата на Ласитър Роуд в два и половина. И не се опитвай да ме търсиш вкъщи. Обаждам се от града. Ще взема такси до гарата. Къщата ми е под наблюдение благодарение на всички вас. Ела при старата гара и доведи Вирджиния. „Омега“ се провали! Ако искате да се измъкнете живи, елате… В два и половина!
Танър прекъсна. Следваше семейство Кардоне.
— Бети? Обажда се Танър. Слушай внимателно. Свържи се с Джоу и му кажи, че с „Омега“ е свършено. Не ме интересува как ще го направиш, но го върни обратно тук. Това е заповед от Цюрих. Кажи му го… „Омега“ се провали. Всички вие сте големи глупаци. Глупаво беше да ми повреждате колата. Тази нощ на гарата на Ласитър Роуд ще издам заповед за изтегляне. Бъдете там с Джоу! Цюрих ви очаква. И не се опитвай да ме търсиш по телефона вкъщи. Обаждам се от града. Къщата ми е под наблюдение. Ще взема такси. Запомни: гарата на Ласитър Роуд — кажи на Джоу.
Танър отново натисна вилката. Третото обаждане беше в собствения му дом.
— Али? Всичко е наред, скъпа. Не се притеснявай. А сега замълчи! Веднага извикай Бърни на телефона… Али, не сега. Извикай Бърни на телефона!… Бърни, обажда се Джон. Извинявай, че изчезнах, но трябваше да го направя. Знам кой е „Омега“, но имам нужда от твоята помощ. Обаждам се от града. Ще ми трябва кола, но по-късно… не сега, по-късно. Не искам да ме виждат с моята кола в града. Ще взема такси. Ще се срещнем край гарата на Ласитър Роуд в два и половина. След като излезеш от алеята, завий надясно и карай на изток по Орчард Драйа — тя върви на север около една миля. Ще видиш голямо езеро, заобиколено с бяла ограда. На отсрещната му страна е Ласитър Роуд. Продължи по него няколко мили и ще излезеш на гарата… Край, Бърни. В два и половина край старата гара ще се появи „Омега“. За Бога, не вдигай много шум! Вярвай ми! Не се обаждай на никого и не прави нищо! Просто бъди там.
Танър затвори телефона, излезе от будката и се затича към комбито.
Стоеше в тъмния вход на някакъв магазин за играчки. Мина му през ума, че мерцедесът на Сканлън е известен в града. Семейство Тримейн, Кардоне, а вероятно и Остьрман знаеха, че Сканлън е най-близкият му съсед. Може би щеше да му бъде от полза, помисли си Танър. Ако предположеха, че е взел автомобила, щяха да решат, че е наблизо. В такъв случай наистина щеше да има преследване. Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Да чака до два часа, когато трябваше да тръгне за гарата на Ласитър Роуд.
Да чака в центъра на града, за да види кой ще тръгне по следите му, кой ще се опита да му попречи да направи срещата. Коя двойка? Или и трите? Защото „Омега“ трябваше да бъде сплашена. Думите, които не можеха да се изрекат, бяха изречени, тайната — извадена на бял свят.
„Омега“ сега щеше да се опита да го спре. Ако всичко, което Фасет му каза, беше вярно, единственият възможен начин на действие беше именно този. Да се намесят, преди да е успял да стигне до гарата.
Той разчиташе на това. Нямаше да го спрат — беше убеден, но искаше предварително да знае кой е врагът. Погледна нагоре и надолу по улицата. Виждаха се само четирима души — двойка разхождаше далматинеца си, мъж, който излизаше от „Вилидж Пъб“, и заспалият шофьор на предната седалка на таксито. Откъм източния край на града Танър забеляза фаровете на кола, която бавно се приближаваше. След малко видя, че беше собственото му комби. Притисна се плътно към нишата на неосветения вход.
Шофьорът беше Лийла Остьрман. Сама. Пулсът на Танър се ускори. Какво беше направил! Никога не му беше минало през ума, че някоя от двойките можеше да се раздели в решителен момент! И все пак Лийла беше сама! А нищо не можеше да спре Остьрман да не задържи семейството му като заложници. Остьрман беше от охраняваните, а не от преследваните. Можеше да се движи свободно, ако, иска да напусне къщата. Да принуди Али и децата да тръгнат с него, ако сметне за необходимо. Лийла паркира комбито пред „Вилидж Пъб“, слезе, бързо се приближи до таксито и разтресе шофьора, за да го събуди. Поговориха тихо; Танър не можеше да чуе гласовете им. След малко Лийла се върна обратно към ресторанта и влезе. Танър остана във входа. Опипваше монетите в джоба си и я чакаше да излезе. Чакането беше мъчително. Той трябваше да отиде до телефона. Трябваше да се свърже с полицията. Трябваше да се увери, че семейството му е в безопасност. Накрая Лийла се появи, качи се в колата и замина. Пет-шест пресечки на запад комбито зави надясно и изчезна.