Той излезе с помощта на Дженкинс, накуцвайки, от тревата, и остави „Омега“ зад себе си. Четиримата приятели се спогледаха. Нито един от тях не знаеше какво да каже.
— Да вървим — обърна се Танър към Дженкинс.
— Извинете ни, господа.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Неделя следобед
Неделя следобед в Садъл Вали, Ню Джърси. Двете патрулни коли бавно бродеха нагоре-надолу по улиците, както обикновено, и мързеливо завиваха в сенчестите пресечки. Шофьорите се усмихваха на децата и махаха на хората, погълнати от неделните си занимания. В малките чуждестранни коли със сгъваеми покриви и в блестящите комбита се виждаха чанти за голф и тенисракети. Слънцето грееше ярко, дърветата и тревните площи лъщяха, оснежени от юлската буря.
Садъл Вали беше будно и се подготвяше за истински неделен следобед. Водеха се разговори по телефона, съставяха се планове, поднасяха се извинения по повод на случки от предишната вечер. Извиненията се посрещаха със смях — по дяволите, та нали ставаше дума за събота вечер! В Садъл Вали, Ню Джърси, хората бързо прощавала случилото се в съботните вечери.
Последен модел тъмносиня лимузина с гуми с бяла лента на външните стени се движеше по алеята за коли на семейство Танър. Джон Танър стана от дивана и с мъка се приближи до прозореца. Горната част на гръдния му кош и цялата му лява ръка бяха превързани с бинтове. Превързан беше и левият му крак от бедрото до глезена.
Танър погледна през прозореца към двамата мъже, които се приближаваха към къщата. Разпозна полицая Дженкинс чак когато го погледна за втори път. Дженкинс не беше в полицейска униформа. Приличаше на човек, който живее в Садъл Вали, а работи в големия град — банкер или шеф на рекламна агенция. Танър не познаваше другия човек. Никога не го беше виждал.
— Пристигнаха — извика той към кухнята. Али излезе и застана във вестибюла. Беше облечена небрежно в панталон и риза, но погледът й съвсем не беше небрежен.
— Мисля, че се налага да изтърпим и това. Детегледачката излезе с Джанет. Рей е в клуба… Предполагам, че Бърни и Лийла вече са на летището. Ако са успели да стигнат дотам. Трябваше да дават свидетелски показания, да подписват документи. Дик действа като адвокат на всички.
Камбанката иззвъня и Али се отправи към вратата.
— Седни, скъпи. Лекарят каза да не прекаляваш.
— Добре.
Дженкинс и непознатият му спътник влязоха. Алис донесе кафето и четиримата седнаха един срещу друг, семейство Танър на дивана, а Дженкинс и мъжът, когото той представи като Гровър, в креслата.
— Вие сте човекът, с когото говорих в Ню Йорк, нали? — попита Джон.
— Да, аз съм. Работя в ЦРУ. Между другото, и Дженкинс също.
Получи назначение преди година и половина.
— Вие бяхте много убедителен полицай, мистър Дженкинс — отбеляза Али.
— Не беше трудно. Хубаво място, приятни хора.
— Мислех, че е „Бездна от кожа“. — Танър не можеше да скрие враждебността си. Беше дошло времето за обяснения. Той ги беше поискал.
— И това, разбира се — добави Дженкинс тихо.
— В такъв случай е по-добре да поговорим за нея.
— Хубаво — каза Гровър. — Ще обобщя с няколко думи. „Разделяй и убивай“. Ето какъв беше принципът на Фасет. Принципът на „Омега“.
— Значи тогава наистина е имало Фасет. Искам да кажа, че Фасет е било истинското му име.
— Имаше, разбира се. Десет години Лорънс Фасет беше един от най-добрите оперативни работници в ЦРУ. Отлично досие, отдаденна работата. А после му се случиха някои неща.
— Продаде се.
— Не е толкова просто — отговори Дженкинс. — Нека да кажем, че ангажиментите му се промениха. Драстично. Той стана врагът.
— И вие не знаехте?
Гровър се поколеба, преди да отговори. Сякаш търсеше думите, които щяха да бъдат най-малко болезнени. Едва забележимо кимна с глава.
— Знаехме… Открихме постепенно, в период от няколко години. Изменници от калибъра на Фасет никога не могат да бъдат разкрити изведнъж. Процесът е бавен — поредица от назначения, задачи с противоречиви цели. Рано или късно се проявява някакъв модел. Когато това стане, ние се възползваме оптимално, както всъщност и направихме.
— Струва ми се ужасно опасно и сложно.
— Известна опасност съществува може би, но в действителност не е сложно. Фасет беше манипулиран така, както манипулираше вас и приятелите ви. Гаранция за включването му в операция „Омега“ беше досието му. Фасет се справяше блестящо, а ситуацията беше взривоопасна… Някои закони в шпионажа са основни. Правилно допуснахме, че врагът ще го задължи да запази „Омега“ непокътната, че няма да разреши да се разпадне. Той беше едновременно и отбраняващата, и атакуващата сила. Стратегията беше добре обмислена, повярвайте ми. Започвате ли да схващате?