— Да. — Гласът на Танър едва се чу.
— „Разделяй и убивай“. „Омега“ съществуваше. „Бездна от кожа“ беше Садъл Вали. Проверките на жителите й разкриха сметките в швейцарските банки на семейство Кардоне и Тримейн. Когато се появи Остьрман, се оказа, че и той има банкова сметка в Цюрих. Обстоятелствата бяха идеални за Фасет. Той беше открил три двойки, свързани с незаконни или поне силно съмнителни финансови сделки.
— Цюрих. Ето защо името Цюрих изнервяше всички. Кардоне се вцепени от ужас.
— И имаше всички основания да го направи. Той и Тримейн. Единият — съдружник в силно спекулативна брокерска къща, до голяма степен финансирана от мафията, а другият — адвокат в компания, занимаваща се с неетично обединяване на фирми — Тримейн, специалистът. Можеха да бъдат съсипани. Остьрман щеше да загуби най-малко, но независимо от всичко, като част от средствата за масова информация, възбуждането на следствие би било катастрофално за него. Вие по-добре от нас знаете, че телевизионните компании са чувствителни.
— Да — каза с безразличие Танър.
— Ако през уикенда Фасет успееше така да засили недоверието между трите двойки, че те да започнат да си отправят обвинения, следващата крачка щеше да бъде насилие. След като тази възможност се откриеше, истинската „Омега“ възнамеряваше да убие най-малко две от семействата и Фасет щеше да ни представи заместител на „Омега“. Можеше ли някой да се усъмни? Хората щяха да бъдат мъртви. Беше … блестящо.
Танър с мъка стана от дивана и, накуцвайки, стигна до камината. Гневно хвана полицата над камината.
— Радвам се, че можете да седите тук и да правите професионални преценки — обърна се той към държавните служители. — Нямахте никакво право! Жена ми, децата ми за малко не бяха убити. Къде бяха хората ви? Какво стана с охранителната апаратура на най-голямата корпорация в света? Кой подслушваше с онези електронни неща, за които се предполагаше, че са монтирани из цялата къща? Къде бяхте всички вие? Оставихте ни да измрем в онова мазе!
Гровър и Дженкинс изчакаха бурята да отмине. Приеха спокойно, с разбиране враждебността на Танър. Бяха изпадали в подобни ситуации и преди. Гровър заговори тихо в контраст с гнева на Танър.
— При такива операции допускаме, че стават грешки — ще бъда откровен, обикновено се допуска поне една груба грешка. Неизбежно е, като се вземе предвид техническото обезпечаване.
— Каква грешка?
— Аз бих искал да отговоря на този въпрос… — обади се Дженкинс. — Грешката беше моя. Аз бях старши офицер в „Кожата“ и единственият, който знаеше за измяната на Фасет. Единственият. В събота следобед Макдърмът ми каза, че Коул е получил изключителна важна информация и иска веднага да ме види. Не проверих във Вашингтон, не поисках потвърждение. Просто приех и незабавно тръгнах за града… Мислех си, че Коул или някой друг тук, в „Кожата“, е открил кой е в действителност Фасет. Ако случаят беше такъв, от Вашингтон трябваше да дойдат нови указания…
— Бяхме подготвени — прекъсна го Гровър. — Имахме разработени и резервни варианти, които трябваше да се пуснат в действие.
— Пристигнах в Ню Йорк, качих се в апартамента в хотела… а Коул не беше там. Знам, че звучи невероятно, но той беше излязъл да вечеря. Просто беше излязъл да вечеря. Беше оставил името на ресторанта и аз отидох там. Придвижването до ресторанта ми отне време. Таксита, натоварено движение. Не можех да използвам телефона — всички разговори се записваха. Някой можеше да съобщи на Фасет. Най-после се добрах до Коул. Той не знаеше за какво става дума. Не беше изпращал никакво съобщение.
Дженкинс замълча, историята го караше да се ядосва и да се чувства неловко.
— И това ли беше грешката? — попита Али.
— Да. Така Фасет разполагаше с времето, което му трябваше. Аз му предоставих нужното време.
— Фасет не рискуваше ли прекалено много? Не си ли беше поставил сам клопка? Нали Коул е щял да отрече, че е изпращал съобщение?
— Беше преценил риска. Беше избрал подходящ момент. Тъй като Коул непрекъснато поддържаше връзка с „Кожата“, едно-единствено съобщение, особено предадено чрез второ лице, можеше да бъде изопачено. Фактът, че аз се подведох, също му говореше нещо. Казано просто, аз трябваше да бъда убит.
— А как да си обясним липсата на охрана? Заминаването ви за Ню Йорк не би трябвало да е свързано с изчезването й.
— Казах ви, че Фасет е опасен човек — продължи Гровър. — Когато ви разкрием защо тя не беше на мястото си, защо на мили разстояние нямаше нито един пост, ще разберете колко блестящ е всъщност Фасет… Той постепенно е изтеглил всички постове под предлог, че вие сте „Омега“. Човекът, когото те пазеха, рискувайки живота си, всъщност беше врагът.