— Защо, защо?
Бевморда яростно разпери ръце и пет огнени кълба с гръм и трясък отскочиха от стените наоколо. Друидите се снишиха примрели. Едно от кълбата профуча навън през близкия прозорец и стремително полетя към Луната като че ли за да я смъкне от небето. Друго едно обгори крака на един прислужник, когото веднага извлякоха по стълбите, за да не смущава с крясъците си кралицата. Няколко троли-чистачи, грухтейки почистиха мястото на злополуката.
— Защо, защо? — извика тя отново към тримата пребледнели друиди.
Те много добре разбираха какво ги пита тя. Бевморда искаше да знае защо тя, която беше Суверен на Нокмаар, Могъща заклинателка и магьосница и Първа жрица на Култовете, трябва да бъде подвластна на унизителния човешки страх. Самата мисъл пък, че се страхува от неродено дете, я влудяваше напълно и не и даваше нито миг покой.
Друидите можеха да дадат много и най-различни отговори. Те можеха, например, да припомнят на кралицата, че тя също е смъртна н в този смисъл превратностите, изненадите и дори прищевките на Съдбата я засягат точно толкова, колкото и най-незначителния й поданик. Заклинателите можеха да кажат, че нейната магия, колкото и могъща да беше, не можеше да се сравни с жизнерадостния детски смях.
Но едно съзнание като нейното, изкривявано и замъглявано от жестокост с години, щеше да остане глухо за простотата на тези истини.
Истината, или дори само част от нея, Бевморда нямаше никога да приеме.
Всички, които дръзваха за бъдат прями с кралицата, заплащаха откритостта си по един и същ жесток начин. Побесняла от ярост, тя ги осъждаше на смърт и присъдата влизаше в сила на часа. Кучетата-убийци и тролите си знаеха работата. Понякога те успяваха да разкъсат поредния привърженик на Истината, преди още да е изрекъл докрай мисълта си.
Тримата друиди-заклинатели не бяха привърженици на Истината; те искаха да оцелеят. Първият от тях направи няколко успокоителни жеста, усмихна се и каза:
— Ваше Величество, всичките ви неприятности идват от това, че целият свят завижда на вашата сила. Нашите тайнства обаче, скоро ще разпилеят тази отвратителна завист и вие ще можете да царувате в мир.
Вторият поклати замислено глава в знак на съгласие и добави:
— Ваше Величество, при най-голямото ми уважение към вас, трябва да отбележа, че никое велико дело не е било извършено набързо.
Третият се поклони дълбоко н каза примирително:
— Точно така, точно така. Освен това, дотолкова, доколкото на юг остават непокорени някои диви области, неизбежно е възникването на разни дреболии и незначителни неприятности.
Бевморда погледна примирено към тримата. Най-голямата опасност за друидите беше отминала. Те не бяха разкъсани от огнени кълба, нито бяха прегризани от невидими челюсти; бяха оцелели отново, поне за момента.
Третият заклинател, сякаш окуражен от спокойствието на Кралицата, малко непредпазливо реши да отбележи:
— Освен това, Ваше Величество, ние вярваме, че вие вече сте заловили майката, която търсите и че белязаното дете ще се роди в ръцете ви.
Бевморда се изсмя истерично. Тя сграбчи с ръце стомаха си и взе тихичко да мълви, че този път проклетото дете няма да й се изплъзне. Около нея нощните чапли унило пристъпваха, втренчили поглед в пода, и като че ли жадуваха да се върнат в хладните мочурища край реката Труун, там където призрачни риби се мяркаха в спокойните води.
Заклинателите, съвсем пребледнели, взеха да повтарят, че всичко е съвсем сигурно, защото имали неоспорими поличби.
— Бързо! Призовете видението отново! — извика кралицата.
Тримата се поклониха послушно и подхванаха бавен танц около големия камък в средата на залата, като от време на време подритваха настрана кости и гниеща плът. Бевморда се беше увила плътно с плаща си и внимателно наблюдаваше. Друидите пееха в унисон Заклинанието за Неразгадаемото. Гласовете им леко трепереха, защото всички досегашни видения предсказваха на Бевморда триумф, всемогъщество и безсмъртие. Само последното, извикано по погрешка, вещаеше обреченост. В него се появяваше Фин Разиел, отдавнашен враг на Бевморда. Същата онази Фин Разиел, която беше провалила толкова много планове на тяхната господарка и която толкова отдавна беше разгромена.
Видението отново се появи. Бевморда се приближи до заклинателния камък и с нетърпение се вгледа в лицето на Фин Разиел, което блестеше пак толкова красиво, както преди много, много години. Призрачното ехо донесе нейния глас, който казваше:
— Ти можа да победиш мен, но няма да можеш да победиш детето. Могъществото на детето е по-голямо от твоето. То ще сложи край на твоето властване. Ето го знака, Бевморда…