Уилоу вече беше видял, но не искаше да повярва. Кошничката с детето отлиташе в неизвестна посока.
— Погледнете Франджийн! — крещеше пискливо кафявчото. — Погледнете неговата награда!
— Не! — опомни се Уилоу. — Върни я! Свали я на земята!
Той се втурна обратно през ливадата, прескачайки храсти и блъскайки се в камънаци, но не успя да настигне плавно носещата се към гъстите гори птица.
Преди да изчезне над върховете на дърветата, кафявчото се разкикоти и присмехулно посочи Уилоу.
— Бързай, дребосък! Бързай, защото ще изпуснеш пиршеството на Франджийн!
— Мегош! Помагай! Трябва да си я върнем!
В гората беше тъмно и влажно и в първия момент Уилоу не виждаше нищо. Той се блъсна в някакво дърво и залитна зашеметен назад. Единствено безшумният смях на кафявчото и бясно туптящото му сърце смущаваха тишината.
— Насам Мегош!
Пътеката завиваше надясно по посока на смеха. Изведнъж Мегош извика от болка. В същия миг и Уилоу усети силни убождания в рамото и врата си. Дъжд от стрелички не no-големи от показалец обсипваха двамата приятели. Докато тичаха, те успяха да извадят някои от тях, но десетки други ги пробождаха, сипейки се от всички посоки. Кафявчовците стреляха хладнокръвно и методично, като маниакално дюдюкаха, крещяха и се смееха. Злите им малки лица и жлъчните им зелени очички не предвещаваха нищо добро.
Колкото no-силно Уилоу и Мегош охкаха от болка, в толкова по-голям възторг изпадаха техните нападатели.
Пътеката ги отведе към непроходима пътека от лиани и храсти. Трябваше да се върнат назад и да потърсят друга. Уилоу забеляза широка просека в листака, втурна се към нея и понечи да даде знак на Мегош, но не свари. Майсторски капан беше прокопан и замаскиран с клонки и мъх точно пред него. Докато отвори уста да каже нещо, Уилоу се намери на дъното на мрачна и дълбока яма. Мегош видя приятеля си да изчезва и в желанието си да го открие и да му помогне се затича още по-бързо. Вместо това и той се намери в калта до него.
Двамата герои остават да лежат в дебрите на незнайната гора до началото на следващата глава, в която техните приключения взимат съвсем неочакван и вълшебен обрат.
ГЛАВА ШЕСТА
ЧАРЛИНДРЕЯ
— Аз съм Франджийн, Крал на Света!
Някой стоеше изправен на гърдите на Уилоу.
Той се опита да се помръдне, но не можа. Болеше го всяко мускулче и всяка става. Раните от стреличките горяха, а кръвта лудо пулсираше в слепоочията му.
Уилоу внимателно отвори очи и видя кафявчото, който се беше носил с орела, да размахва малко копче и да го боде по носа с него. Това доставяше огромна радост на цяло множество други кафявчовци, заети да мушкат и дърпат пръстите на ръцете и краката му. Добре омотан и вързан с въжета, прострян на земята, Уилоу едва можеше да извърти глава на една страна, дотолкова, че да види Мегош в същото безпомощно положение.
— О, Уилоу — изстена Мегош, чиято ръка изглежда беше счупена. — Ние сме обречени! Знаеш какво правят кафявчовците, нали? Сега ще ни избодат очите, а след това живи ще ни изядат, късче по късче!
— Точно така! — възкликна Франджийн. — И това е само началото. След това ще…
— Къде е детето?
— Тихо! — Франджийн перна Уилоу но носа. — Аз говоря! Аз, Кралят на Света!
— Хе, хе! — смееха се подигравателно другите кафявчовци. — Чуйте го този! Крал на Света! Летя веднъж на гърба на орел и се самозабрави.
— Тишина! Уважение! — с неочаквана ярост се развика Франджийн, но в този момент Уилоу кихна и той се преметна презглава назад и падна зашеметен върху корема му.
— Ах, ти, проклет дребосък! Аз ще…
Изведнъж цялата поляна беше обляна от особена фосфоресцираща светлина, искряща и ослепителна. Уилоу я почувства като топъл, животворен дъжд.
— Дръж се прилично, Франджийн! — прозвуча ясен и мек глас, нежен и трептящ като сребърно звънче, като едва докосващи се кристали.
— Да, разбира се, Ваше Величество!
— Франджийн, Франджийн, какъв неразбран кафявчо си ти! Пратих те да ми доведеш двамата Нелвини, наши гости, а ти какво направи? Хвърли ги в яма, бодеш ги и им се подиграваш! Хайде, отвържи ги бързо!
— Крал на Света, а? — подмятаха скупчените един в друг кафявчовци. — Кралете не се страхуват и не треперят, Франджийн!
Един от тях, доста глуповат, с отпусната челюст и големи уши, приближи Уилоу и му каза на ухото:
— Знаеш ли, коя е тя? Това е Чарлиндрея! Франджийн да му мисли сега. Всички загазихме заради теб!
— Кажи ми, коя е Чарлиндрея — примоли се Уилоу, но кафявчото не успя да отговори, защото облакът, излъчващ ярката светлина, ги обгърна и двамата.