Изненадата на Уилоу беше безкрайна, когато забеляза, че облакът се състои от хиляди мънички крилати вълшебници. По-мънички дори от най-малката пеперуда. Крилцата им блестяха като коледни играчки, а жизнерадостният им смях ласкаво и игриво галеше слуха като ромон на планински бързей. Чудният облак обви неусетно и леко Уилоу и той почувства как неприятното главоболие изчезна, а парещите рани от стреличките се успокоиха.
Уилоу се изправи и погледна към приятеля си Мегош, който също се надигаше с шинирана и бинтована от мъничките внимателни пръсти на вълшебниците ръка.
— Доведете ми двамата Нелвини — настоя приказно нежният глас.
Уилоу и Мегош бяха полека отведени към ярко осветения край на поляната. В един момент светлината стана толкова силна, че те трябваше да замижат и да прикрият лицата си с ръце.
— О, извинявайте, съжалявам! — светлината стана много по-мека и поносима. — Така по-добре ли е? — попита Чарлиндрея.
Чарлиндрея, Кралицата на вълшебниците, се носеше в целия си блясък над тях. Уилоу беше очарован и омаян от красотата й. В приказките от детството му вълшебниците орисваха за добро и помагаха на хората, но незнайно защо винаги бяха описвани като съсухрени и грозни старици.
Чарлиндрея беше млада, грациозна и усмихната, а прекрасните й свилени коси, изящната й фигурка и трептящите й крилца излъчваха изкряща светлина. До нея, върху купчинка мек горски мъх, беше сложена малката.
— Слава Богу! Детето е живо и здраво! — възкликна Уилоу и тръгна към него, но светлината изведнъж се усили и той залитна назад заслепен.
— Да, малката е добре, Уилоу Угфуд, и не след дълго ще можеш да я вземеш в ръцете си, но най-напред чуй, какво ще ти кажа!
— Н-но, откъде знаете името ми?
— Елора ми го каза. Тя ми разказа всичко за теб. Елора Данан е много необикновено дете, Уилоу. Тя е дъщеря на Слънцето и Луната, законна владетелка на всички царства.
— Значи, вие ще се грижите за нея? — попита Уилоу.
— О, да! Ние всички трябва да се грижим за нея.
— А Мегош и аз можем да си вървим у дома, нали?
— Мегош да, но ти не, Уилоу. Твоето пътуване едва-сега започва.
— Едва сега започва?! Но разберете ме, моля ви! Аз имам семейство, което много обичам и при което искам да се върна. Кайя и децата имат нужда от мен!
— Елора също има нужда от теб, Уилоу, и това е дори още по-важно. Тя е избрала теб като свой закрилник и придружител за дългото пътешествие, което й предстои.
— Избрала мен? Не може да бъде, та тя е все още бебе.
Чарлиндрея се засмя звънко.
— Едно много, много необикновено бебе — тя нежно пое детето и го постави в прегръдките на Уилоу. Тънък блестящ лъч светлина докосна Знака на мъничката ръка. — Не забравяй Знака, тя е избрана. А сега, Мегош, време е да се разделиш с твоя приятел и да тръгваш към дома. Трябва да дам на Уилоу някои напътствия и да му разкрия тайни, които никой друг не бива да чуе.
— Ще бъде ли опасно за Уилоу?
— Да, много опасно.
— Тогава защо…
Светлината рязко се усили и заслепи Мегош.
— Добре. Съжалявам.
Двамата приятели си стиснаха ръцете и замълчаха, после Мегош каза:
— Не мисля, че трябва да поемаш такъв голям риск, Уилоу. Великият Заклинател…
— Това е вярно, но ако аз не отида, кой ще го направи?
— Е, добре — въздъхна Мегош. — Бъди внимателен и се пази тогава.
Уилоу кимна.
— Като се върнеш, кажи на Кайя и децата, че ги обичам, кажи им, че сме прекарали добре и всичко е минало гладко и безпрепятствено. Не им казвай какво видяхме край Кръстопътя на Дайкините.
— Не се безпокой — през смях отвърна Мегош.
— Барглекат вече се е погрижил за това. Предполагам, че здравата е сгъстил боите и е нагостил цялото село с такива страхотии, че дълго ще има да се стряскат в съня си.
— Мегош, да се грижиш за семейството ми, чуваш ли.
— Добре, обещавам. Хайде сега, кажи „здрасти“.
Уилоу се поколеба за момент, после се захили като хлапе и каза „здрасти“. Детинската шега го разведри и му припомни безметежното време на отминалите момчешки години.
Мегош се отдалечи на юг към гората, съпровождан от цял облак светещи вълшебници.
— Те ще го пазят по целия път до дома, Уилоу — каза Чарлиндрея. — А сега, да поговорим за твоя път, който води на север.
— На север! Отвъд Кръстопътя на Дайкините?
— Далеч отвъд него. Трябва да отведеш Елора Данан до Тир Аслийн.
— Тир Аслийн! — Уилоу не можеше да си поеме дъх, той седна на земята, защото коленете му се подгъваха. — Тир Аслийн наистина ли съществува?
— О, да.
— Но, аз си мислех… аз си мислех…
— Мислил си си, че е само легенда, нали? Не, Уилоу, Тир Аслийн съществува и ти трябва да отведеш малката жива и здрава дотам. Ще вземеш със себе си и тази магическа пръчица.