— Но защо? — разтреперан попита Уилоу.
— А-а, ето, стигнахме до въпроса — оживено се разбъбриха кафявчовците. Те оставиха малките си стрелички и лъкове настрана, седнаха с подгънати крака и се приготвиха да чуят отговора.
— За да ти отговоря и за да разбереш какво те очаква, Уилоу, ще ти разкажа една история…
Преди много много години в замъка Тир Аслийн живеел крал, който владеел и управлявал земите на юг далеч отвъд Долината на Нелвините, на изток отвъд Галадорн, а на запад чак до безбрежното море. Хората живеели свободно и щастливо без вражди, без заговори и убийства. Дайкини, вълшебници, Нелвини и кафявчовци съжителствали в хармония и времето течело неусетно — дните, месеците и сезоните се търкаляли незабелязано в дълга, несмущавана от нищо върволица.
От много поколения кралете на Тир Аслийн управлявали не със сила, а с мъдрост и разум. Ето защо, всички неразбирателства и спорове били бързо и ефикасно разрешавани. В онези времена имало и такива, които притежавали особена, тайнствена сила. Те често започвали като обикновени фокусници, правели разни номера пред приятелите си, измисляли различни скрити джобове и изчезващи предмети; единици от тях успявали да надмогнат посредствеността и да се докоснат до енергията и мощта на Великата Мистерия.
Най-младата, която изобщо някога успяла да стане истинска вълшебница и заклинателка, била Фин Разиел. Още от най-ранно детство всички забелязали нейната връзка с Мистерията, защото животните идвали без страх при нея. Елените излизали от горите по здрач и чакали в полето, за да й се поклонят, а ястребите и врабчетата кацали в мир едни до други и свирели и чуруликали весело всеки път, когато тя се покажела на прозореца. Даже саламандрите и жабите изпълзявали от блатата, за да я погледат с големите си блестящи очи.
Още докато била дете, Фин Разиел напускала дома си и се връщала след много дни. Родителите й не се страхували, защото знаели, че тя следва повика на сърцето си и защото били убедени, че нищо и никой не може да й навреди. Къде ходела или какво правела и виждала, те никога не разбрали. Някои казвали, че на пет години тя вече била летяла с орли из висините, а преди да навърши десет, опознала всички най-далечни краища на кралството, дори вечно забулените в мъгли Западни острови.
В своите пътешествия тя се срещала с жреците на кафявчовците, с господарите на горските духове и кралиците на вълшебниците — нейни истински наставници и покровители, които я водели по пътя на великите чародеи.
Дните минавали незабелязано и малката и жизнерадостна Фин се превърнала в прекрасна и загадъчна жена, която както всички Дайкини, била подвластна на страстта и прищевките. Макар и възвишена и недосегаема като вълшебница, тя се оказала ранима и чувствителна като всеки човек — влюбила се отчаяно и силно.
Младежът бил красивият и благороден принц на Тир Аслийн. Смелостта, щедростта и умът му били ненадминати. Имал огненочервена коса, с каквато се отличавало цялото кралско семейство. Често яздел белия си жребец и обичал веселието и игрите. Принцът бил олицетворение на младостта и силата и спонтанната любов на Фин Разиел към него била съвсем обяснима.
С настъпването на есента тя все по-рядко отвръщала на призивите на своите покровители и с нарастващо нежелание следвала техните напътствия. Ставала все по-потайна и затворена, докато най-накрая съвсем изоставила чародейството.
Един ден радостна новина се разнесла из всички земи на Дайкините. Техният прекрасен принц си намерил годеница, която не му отстъпвала по красота и достойнство. Хората празнували и се радвали от сърце. Замъкът и всички къщи били украсени с цветя и разноцветни знамена, пратеници от далечни царства пристигнали, за да поднесат даровете си, но… сватбата, уви, не се състояла.
В долината Тир Аслийн живеела и една друга млада вълшебница — Бевморда. Вълшебствата й също били многообещаващи. Бухалите, козодоите, нощните чапли и всички останали нощни животни се събрали край люлката й в деня на нейното раждане. Бевморда също била закриляна и обучавана от жреците, вълшебниците и чародеите, включително и от нея, Чарлиндрея. Но как горчиво съжалили те, когато нейната магическа сила се насочила към тъмните и неконтролируеми области на тайното познание.
Великата Мистерия е вечна и необозрима и всеки, който се насочи към нея, без значение дали е Дайкини, или не, трябва да се владее отлично и ясно да различава доброто от злото. Макар и рядко, някои обаче изгубват този толкова важен контрол и се отдават изцяло на жаждата за власт, без да избират средствата за нейното постигане. Една от тях била Бевморда. Нейният егоизъм и необуздани страсти взели връх над всичко. Освен това тя така добре се прикривала, че дори учителите й не разбирали накъде се е насочила. Когато, все пак, един ден те открили истинската й цел, вече било твърде късно. Бевморда притежавала огромно и страшно могъщество и никой не можел да я спре.