Уилоу

Физически тя не се променила, дори напротив, станала още по-красива и чаровна. Естествено, когато тя насочила вниманието и страстта си към принца на Тир Аслийн, той се оказал напълно беззащитен; бързо забравил прекрасната Фин Разиел и се влюбил лудо в нейната съперница.

Бевморда и принцът се разхождали с дни из горите и се любели в тайни кътчета и пещери, които само Магьосницата знаела. Съвсем за кратко той бил напълно обсебен от нея. Съдбата на кралството Тир Аслийн била решена. Бедната Разиел! Тя също твърде късно осъзнала какво става. Хвърлила се да търси помощ от вълшебниците и чародеите, но те били безсилни, а и не искали да се впускат в една разгорещена борба на страсти.

Най-накрая Фин Разиел се обърнала за помощ към Чарлиндрея. Молела я горещо да й даде нейната магическа пръчица, за да се изправи срещу Бевморда и когато вълшебницата й отказала, тя така горчиво и безутешно заплакала, че се успокоила едва на следващия ден. Чарлиндрея дълго, откровено и вещо я убеждавала да изостави пагубното за нея съперничество, макар добре да познавала природата и склонностите на Дайкините и да знаела, че те трудно приемат съвети. Усилията на вълшебницата дали резултат и Разиел, смълчана и примирена, обещала да я послуша. Тя щяла да получи желаната пръчица някой ден, когато Бевморда станела твърде опасна и светът трябвало да се отърве от нея. Дотогава тя трябвало да следва своя път към Великата Мистерия и да чака.

Фин Разиел изпълнила обещанието си. Тя станала възвишена и добра вълшебница, всички същества я обичали и почитали, но била тъжна и много самотна.

Бевморда се оженила за принца. Родило им се момиченце, което нарекли Сорша. Момиченцето било червенокосо като баща си и имало неговия благороден характер, но още от малко попаднало под властта на тираничния си майчин характер.

Не след дълго старият крал и неговата кралица умрели заедно. Мълвата разнасяла съмнението, че Бевморда имала пръст в тяхната неочаквана кончина.

И така, от деня, в който тя се възкачила на престола на Тир Аслийн, настанали мрачни времена. Бевморда бързо и безсрамно разкрила истинския си себичен, жлъчен, и страшен лик. Кралят се поболял, животните линеели; растенията вехнели. Старите и доверени слуги били унижавани и наказвани за дреболии. Новата кралица поставила своя стража в двореца и тя скоро се прочула със своята грубост и жестокост. С чудовищни и непознати същества населила Бевморда и крепостта, и рова около нея, че дори и близките градини и поля. Хората шепнели и се страхували да изразят открито недоволството си. Но те още не знаели за големите мъки, които ги очаквали. Кралицата решила за построи нова грамадна крепост в долината Нокмаар. Строежът причинил много страдания и отнел живота на много хора, преди да бъде завършен. Когато всичко било готово, Бевморда и ужасната й свита се преселили в новия дворец, а Тир Аслийн бил отрязан от света с непроходим лабиринт — толкова сложен и неразгадаем, че никой никога не успял да го премине. Никой не видял повече и младия крал. Сорша била отведена в Нокмаар, но по пътя толкова горко плакала, че цялата гора се смълчала и Сякаш тъгувала заедно с нея. Единствено Фин Разиел се противопоставила на Бевморда, но била сразена и заточена на един остров в едно голямо езеро на север. Там живеела тя и досега.