Гонгът прозвуча отново.
— Мадмардиган, кажи им! Елора има нужда от нас!
— Нямаме големи шансове, Уилоу.
— Но поне е нещо!
— Той е прав — Разиел обиколи с поглед групата. — Ако детето умре, всякаква надежда за бъдещето е загубена. Вероятността е минимална, но трябва да опитаме. В противен случай…
Отново блесна сребриста светлина и четвъртият удар на гонга проехтя над каменните хълмове на Нокмаар.
— Аз ще се бия — заяви Уилоу.
Айрк тъжно му се усмихна, но Мадмардиган сложи ръка върху рамото на Нелвина:
— Време е да решим, кой ще се бие и кой ще си ходи.
В кулата в заклинателната зала Ритуалът по Унищожаването беше започнал. Щом видяха, че Каел се втурна в двора, вдигнал Елора Данан триумфално над главата си, тримата жреци започнаха да се подготвят и извикаха стражата да почисти. Тролите бяха изхвърлени по стълбите, въпреки яростните им протести и ругатни. Бяха пуснати нощните чапли, които излязоха през отвора на тавана, направиха един кръг и доволни се насочиха към блатата на Галадорн. Друидите приготвиха олтара от светъл камък, украсен с кървавочервени рубини, произнесоха над него заклинанието и оставиха кожените ремъци; подготвиха големия жертвеник и почистиха около него; хвърлиха черепите и остатъците от предишни магии в една кошница в нишата, която служеше за костница, защото не искаха нищо да им пречи и да разсейва кралицата, в предстоящото тайнство с подобаваща тържественост напълниха купа с кръв от една метална кана и сложиха пет малки съда върху поставките. После почистиха при огъня големия щит на кралицата и го лъскаха, докато гръмотевицата върху него засия. Сетне произнесоха заклинанието и, когато вратите на тайните покои се отвориха, друидите изнесоха бронзовия гонг и го поставиха на определеното място. Жреците запалиха факлите и свещниците по стените, а след това приготвиха тринайсетте свещи. Кралицата бе известена, когато всичко беше готово.
Бевморда излезе сама от стаята си. Пак сама тя се изкачи по стълбите на кулата и застана пред олтара, плътно завита в одеждите си. Друидите донесоха детето и после запечатаха вратата на залата. Бевморда кимна към олтара и заклинателят, който държеше Елора, положи детето на камъка и го върза с ремъците. То изпищя, а старият магьосник потрепери импулсивно за момент.
— Ваше Височество…
— Тихо! Отдръпни се!
Ритуалът започна.
— Елате, черни сили — прошепна кралицата, извади ръце из под плаща си и ги протегна към отвора в масивния гранитен таван, — елате Светкавици, елате гръмотевици!
Проблесна слаба светкавица и заля с гибелна светлина магьосницата и детето. Елора изпищя отново, борейки се безпомощно с ремъците.
Гонгът удари веднъж — фитилът на първата свещ пламна. Когато восъкът започна да гори, разнесе се сладникава, задушлива миризма на мърша.
Бевморда се усмихна:
— Черни магии, черни сили! Слейте в едно и свържете завинаги тази нощ в Нокмаар с Нощта на Вселената!
От ръкава си тя извади тънък нож, взет от планинските вълшебници преди много време. Един идеален нож. Нож, чието острие никога не се притъпяваше. Тя го прокара внимателно през ръката си, приближи се до вързаното дете, отряза три кичура от ослепително червената му коса и ги постави в първия жертвеник. Жрецът отмери два удара на гонга, звукът отекна в процепите и ехото го понесе през мъглите.
Вторият жрец запали следващата от тринайсетте свещи. В кулата проникна студен вятър. Свещите започнаха да пращят, а гонгът се разлюля. Друидите потрепериха. Единият от тримата излезе плавно напред и намаза със синкава смес краката и ръцете, челото и плътта над сърцето на Елора. Кралицата потопи ръце в купата с кръвта и ги вдигна към отвора на тавана, към далечните звезди, които тя единствена съзираше. Кръвта се стече на вадички по ръцете и, влезе под дрехите и, продължи по гърдите й, мина по корема.
Гонгът удари трети път.
Магьосницата потрепери, устните й се изкривиха и промълвиха заклинания, които жреците не знаеха. Бевморда ставаше все по-мрачна, все по-черна и по-ужасна при всеки нов етап на Ритуала, сякаш енергията, с която привличаше силите на разрушението, бе изсмукана от мозъка на собствените й кости. Очите й хлътнаха още повече, жилите на врата й изпъкнаха, а кожата около устата се сви и придаде на кралицата нечовешко, смразяващо изражение.
— Окт вет ноктирт бордау — ръката й се издигна и малкото телце на Елора Данан, което магията освободи от ремъците, се издигна неподвижно над олтара.
Гонгът удари отново, за четвърти път. Пламна и поредната, четвърта свещ.