— Хитер уалха! Туата ла!
Бевморда се повдигна, изби пръчицата от ръката на Разиел и я запрати на хлъзгавия под. Всичко, което пръчицата докоснеше, се превръщаше в уродлива твар. Един стол стана на змей с пет глави, всяка от които представляваше агонизиращо човешко лице. Една маса се преобрази в пихтиесто същество с безброй зъби, което се запъти право към ужасения Уилоу. Той едва успя да го смаже.
— Елора — промълви Уилоу и без да мисли, пропълзя в стаята, покрай стената и към олтара, където лежеше детето.
Раздърпани и окървавени, двете магьосници се въртяха известно време сред неимоверния хаос, докато накрая се вкопчиха една в друга. В последната схватка Бевморда излезе по-хитра и тя първа прибягна към неизползваните резерви от сила. Тя бе тази, която ликуваше, докато ноктите й оставяха дълбоки кървави бразди по лицето на Разиел. Докато старата жена махаше слепешката ръце, кокалестите пръсти на Бевморда се бяха впили в гърлото й, изцеждайки силите й.
Скоро Разиел се свлече безчувствена върху плочите на пода. Бевморда издаде някакъв странен звук, смесица между смях, заклинание и триумфален вик. Вратата на залата се затвори с трясък и ветровете утихнаха.
Скована, прегърбена, с отпуснати ръце, кралицата се обърна мълчаливо и съзря Уилоу с Елора Данан на ръце.
— Върни незабавно детето! Всъщност, кой си ти?
Уилоу притисна момиченцето още по-силно до сърцето си. Той събра кураж и сили и каза отчетливо:
— Аз съм Уилоу Угфуд и съм далеч по-добър магьосник от тебе!
— Ха! — Бевморда огледа хаоса и бъркотията, които царяха след схватката й с Разиел. — Сложи я на олтара! — тя махна към дванайсетте свещи и те пламнаха отново. После посочи гонга и тринайсетият, последният удар отекна слабо, сякаш духът — призрак на мъртвия друид бе дошъл да довърши работата си. Бевморда посочи тринайсетата свещ.
— Авагду ту ата…
— Чакай! — Уилоу започна да търси последния от магическите жълъди, които Великият Заклинател му бе дал, напипа го и го хвърли. Когато Бевморда го улови, усети, как ръката й постепенно се превръща в камък. Тя извърна очи — стъклени топчета в синкави ями — и простена. Това беше последният път, когато Бевморда използваше магия, за да предотврати опасността. Уилоу видя как китката й се извива, докато плътта и сухожилията й се възстановяваха. После пръстите й се свиха и стриха жълъда на прах; тя разтвори длан и вятърът разнесе кафявата пепел към тялото на Фин Разиел.
— Толкова ли ти е силата, нещастнико? Сега ще видиш какво се казва магьосничество. Сложи детето на олтара!
— Няма! Вещице! Убийце! С моята магия аз ще пратя Елора в… в царството, където злото никога няма да я достигне!
— Хелгафел суат! Бен хелгафел! Баирн оф дану фаму!
— Ти не си никакъв магьосник — промърмори презрително Бевморда. — Ти си шарлатанин! Клоун! Заслужи си го — ще си заминеш заедно с детето — тя се извърна и махна. Пръчицата на Чарлиндрея изхвръкна от скованата ръка на Разиел и тя я улови. В този момент Уилоу махна с плаща си и Елора изчезна.
— Какво? Невъзможно! — Бевморда се втурна напред. — Светкавици, черни сили… — с повдигането на пръчицата, дрехата й закачи крайната купа, поставена до големия жертвеник, и гъстата течност в нея се разля по краката на кралицата и около нея. Остана й само един миг, за да осъзнае всичко; миг за да разбере, че магията по странна прищявка на съдбата се беше стоварила върху самата нея. В този момент писъкът й бе изпълнен с ярост, разочарование и дори нещо още по-ужасно — с ехото от погубената й невинност, звук, наподобяващ ромона на ручей по камъните или детски смях…
Тогава светкавицата проблесна и прониза Бевморда от глава до пети, изви се над нея и проникна в тялото й. Плътта й се нагорещи до побеляване и заприлича на метал, от който струеше топлина. Първоначално изчезна плътта, скелетът и костите стояха непокътнати в тази бяла обвивка, а после се изгубиха и те. Само прашинките из въздуха останаха да напомнят за великата всемогъща Бевморда. Светкавицата се превърна в слънчев лъч, а гръмотевичният тътен се примеси с победен вик, долетял откъм двора…
Сорша се съживи, когато Мадмардиган пристигна и я взе на ръце. Фин Разиел се съживи, когато Уилоу докосна ръката й.