Всъщност, откъде накъде?
Допуши цигарата си и от неизгасения фас незабавно запали друга. Погледна към телефона, поставен на работната маса до телевизора. Уилям желаеше тя да се обади. Изрично бе подчертал — да позвъни на Ланди веднага, щом прочете писмото. Мисис Пърл се колебаеше и с всички сили се опитваше да се пребори с дълбоко всаденото й чувство за дълг, от което все още не смееше да се отърси напълно. После бавно се изправи и отиде до телефона. Намери номера в указателя, набра го и зачака.
— Бих желала да говоря с мистър Ланди, ако обичате.
— Кой го търси?
— Мисис Пърл. Мисис Уилям Пърл.
— Почакайте малко.
Ланди се обади веднага.
— Мисис Пърл?
— Да, мисис Пърл е на телефона.
Настъпи кратка пауза.
— Толкова се радвам, че най-после се обадихте, мисис Пърл. Надявам се, че при вас всичко е наред. — Гласът беше тих, спокоен, любезен. — Мисля си, дали не бихте могли да дойдете в болницата? Тъкмо ще си поприказваме. Предполагам, че изгаряте от нетърпение да научите за изхода на нашата работа.
Тя не отговори.
— Сега мога да ви кажа, че повече или по-малко, всичко мина гладко. Всъщност, много по-гладко, отколкото можех да се надявам. Онова нещо не само е живо, мисис Пърл, то е и в съзнание. Дойде в съзнание още на втория ден. Не намирате ли, че е много интересно?
Тя го чакаше да продължи.
— И окото вижда. Сигурни сме в това, защото щом поставим нещо пред него, енцефалографът незабавно отчита промени. Сега всеки ден му даваме да чете вестник.
— Кой вестник? — остро попита мисис Пърл.
— „Дейли мирър“. Заглавията са по-едри.
— Той мрази „Мирър“. Дайте му „Таймс“.
Настъпи известно мълчание, после лекарят се обади отново.
— Разбира се, мисис Пърл, ще му дадем „Таймс“. Естествено, нашето желание е да правим всичко възможно, за да бъде онова нещо щастливо.
— Той — каза тя. — Не онова нещо. Той.
— Той — повтори лекарят. — Да, извинете. Той да бъде щастлив. Това е и една от причините, поради която ви предложих да дойдете колкото може по-скоро. Мисля, че за него ще бъде добре да ви види. Може да му дадете да разбере колко сте щастлива, че сте отново заедно — усмихнете му се, изпратете въздушна целувка, знаете как стават тези работи. Сигурно ще се почувства много по-добре като разбере, че сте наблизо.
Възцари се дълбоко мълчание.
— Добре — най-после каза мисис Пърл, а гласът й изведнъж стана плах и уморен. — Предполагам, че ще е най-добре да дойда да го видя как е.
— Чудесно! Знаех, че ще дойдете. Ще ви чакам. Качете се направо в моя кабинет на втория етаж. Довиждане.
След половин час мисис Пърл беше в болницата.
— Нека не ви изненадва видът му — каза Ланди, докато я съпровождаше по коридора.
— Няма.
— Отначало сигурно малко ще се стреснете. Боя се, че в сегашното си състояние той не е много привлекателен.
— Не съм се омъжила заради красотата му, докторе.
Ланди се обърна и я изгледа. Странна жена, помисли си, с тези огромни очи и намусено изражение. От чертите й, които сигурно някога са били доста приятни, сега не бе останало нищо. Устните й бяха отпуснати, бузите — меки и увиснали, и цялото лице създаваше впечатление, че някак бавно, но непрекъснато е хлътвало през тягостните години на брака. Известно време повървяха, без да разговарят.
— Когато влезете, не бързайте — обади се Ланди. — Той няма да знае, че сте там, докато не надвесите лицето си точно над окото му. То винаги е отворено, но не може да се движи, затова зрителното му поле е много ограничено. Засега сме го оставили да гледа право нагоре в тавана. И, разбира се, нищо не чува. Можем да разговаряме помежду си колкото си искаме. Ето, тук е.
Ланди отвори една врата и я въведе в квадратна стаичка.
— На ваше място, не бих се приближил веднага — каза той, като я хвана за ръката. — Постойте тук заедно с мен, докато посвикнете с обстановката.
Върху висока бяла маса в средата на стаята беше поставен доста голям бял емайлиран леген, от който излизаха пет-шест тънки пластмасови маркучета. Те, от своя страна, бяха свързани с безброй стъклени тръбички, през които се виждаше как кръвта тече към и от изкуственото сърце. Самият апарат издаваше тихи, ритмични, пулсиращи звуци.
— Той е там, вътре — обади се отново Ланди и посочи легена, който беше твърде високо, за да може мисис Пърл да види нещо. — Елате по-близичко. Съвсем малко.
Той я заведе две крачки напред.
Мисис Пърл протегна врат и успя да зърне повърхностния слой на течността в легена. Беше бистра и спокойна, а отгоре й плуваше малка овална капсулка колкото гълъбово яйце.
— Това там е окото — каза Ланди. — Виждате ли го?