Някой се покашля зад Уинтър и тя едва не подскочи от страх. Извърна се назад, залитна и падна на лакът.
До платформата навъсен стоеше личният й телохранител.
— А! — Сърцето на Уинтър пърхаше като на уплашено птиче. Тя си отдъхна и се усмихна. — Залови ли чудовището?
Но стражът не отвърна на усмивката й, дори страните му не поруменяха, както се случваше обикновено, щом го погледнеше точно по този начин. Вместо това дясната му вежда се вдигна нагоре.
— Ваше Височество, дойдох да ви прибера в двореца.
Уинтър стана и сключи ръце пред гърдите си.
— Разбира се. Колко мило, че се тревожиш за мен. — Хвърли поглед през рамо и видя, че Хиацинт недоверчиво оглежда стража. Нищо чудно. Той оглеждаше всички с недоверие. — Боя се, че утрешният ден ще е още по-тежък за вас, сър Глина. Мъчете се да мислите за мен, когато можете.
— Да се мъча ли, принцесо? — Той се изсмя. — Та аз за друго не мога да мисля.
Глава четвърта
Синдер лежеше на земята и оглеждаше помпите, тръбите и турбината за кислорода на огромния двигател на „Рампион“. Схемите, които свали още преди седмици, стояха наложени върху двигателя пред очите й — киборгски трик, който безброй пъти й бе влизал в работа, докато работеше като механик в Ню Бейджин. Тя уголеми изображението на един цилиндър с дължината на ръката й, закътан до стената на помещението, в което се намираше двигателят. От двете му страни стърчаха тръби.
— Тук ще е проблемът — измърмори тя и скри схемата. Мушна се под турбината, обирайки прахоляка с раменете си, и седна. В лабиринта от жици, бобини, тръби и помпи имаше място, колкото да се свре.
Синдер затаи дъх и долепи ухо до цилиндъра. Металът беше леденостуден.
Почака. Ослуша се. Нагласи силата на звука в аудиосензорите си.
И чу отварянето на вратата.
Хвърли поглед назад и на жълтеникавата светлина от коридора забеляза сивите панталони на военна униформа. Можеше да бъде всеки на кораба, но излъсканите черни официални обувки…
— Ехо? — провикна се Каи.
Сърцето й се разтуптя, както ставаше всеки път.
— Тук отзад съм.
Каи затвори вратата и клекна в другия край на помещението, обграден като в рамка от тракащите бутала и въртящите се охладители.
— Какво правиш?
— Проверявам кислородните филтри. Един момент.
Тя отново допря ухо до цилиндъра. Ето на — тихо тракане, все едно вътре имаше камъче, което се удряше по стените.
— Аха! — Синдер измъкна един гаечен ключ от джоба си и се захвана да развинти болтовете в двата края на цилиндъра. Щом го освободи, корабът странно притихна — точно като бучене, което човек забелязва едва когато е спряло. Каи повдигна вежди.
Синдер надникна в цилиндъра, после напъха пръстите си вътре и извади сложен по конструкция филтър. Беше направен от малки каналчета и процепи, всичките покрити с тънък сив слой прах.
— Нищо чудно, че така друса при излитане.
— Предполагам, че не ти трябва помощ.
— Не. Освен ако не искаш да ми намериш метла.
— Метла?
Синдер вдигна филтъра и го чукна в една от тръбите над главата си. Облак прах я посипа и покри косата и ръцете й. Тя се закашля, зарови нос в ръката си и отново чукна филтъра, докато излезе всичкия прах.
— А! Метла. Ясно. Сигурно има в кухнята.
Синдер примигна и му се ухили. Обикновено Каи беше крайно самоуверен и в редките мигове, когато губеше почва под краката си, го обземаше безпокойство. А днес не за първи път му се случваше да бъде неуверен. Със събуждането си на борда на „Рампион“ Каи узна, че се намира на дванадесет хиляди километра от естествената си среда, но въпреки това през изминалите седмици той се бе приспособил към живота на кораба. Научи основните термини, хранеше с консерви и сушени храни, без да роптае, и смени сватбения си костюм с обикновената военна униформа, която всички носеха. Настояваше да помага там, където беше по силите му, дори им сготви някои от онези безвкусни ястия, макар Ико да отбеляза, че като техен кралски гост, те би трябвало да му прислужват. Предложението й разсмя Трън, а Каи се почувства още по-неловко.
И въпреки че Синдер не можеше да си представи Каи да абдикира от трона и да заживее като космически пътешественик и авантюрист до края на дните си, беше очарователно да го наблюдава как се опитва да прилича на тях.