— Пошегувах се — каза му. — Помещенията с двигателя обикновено са мръсни. — Отново прегледа внимателно филтъра, реши, че вече е задоволително чист, натика го обратно в цилиндъра и го завинти на мястото му. Бученето пак начена песента си, но тракането беше изчезнало.
Синдер изпълзя изпод турбината и тръбите с краката напред. Все тъй клекнал, Каи погледна към нея и се засмя.
— Ико е права. Истина е, че не можеш да останеш чиста за повече от пет минути.
— Това е част от работата ми. — Тя седна, а от раменете й заваля водопад от мъхчета.
Каи изтупа по-едрите прашинки от косата й.
— И откъде си научила всичко това?
— Кое, това ли? Та има ли човек, който да не може да почисти един кислороден филтър.
— Повярвай ми, повечето хора не могат. — Той подпря лакти на коленете си и зарея поглед из стаята. — И ти знаеш какво правят всичките тези неща?
Тя проследи погледа му към всяка жичка, всеки колектор, всяка бобина и сви рамене.
— Да, може да се каже. С изключение на онова голямо нещо в ъгъла, дето се върти. Изобщо не мога да проумея какво прави. Но надали е нещо важно?
Каи завъртя очи.
Синдер се улови за една тръба, повдигна се и мушна обратно ключа в джоба си.
— Изобщо не съм се учила. Просто поглеждам нещо и разбирам как работи. Веднъж щом това ти се изясни, можеш да намериш начин да го поправиш.
Тя се опита да изтупа и последните прашинки от главата си, но те сякаш нямаха край.
— О, значи просто поглеждаш нещо и разбираш как работи — попита Каи с привидна сериозност и се изправи до нея. — И това ли е всичко?
Синдер нагласи опашката си и сви рамене, неочаквано засрамена.
— Проста механика.
Каи обгърна с ръка кръста й и я притегли към себе си.
— Напротив, изобщо не е проста. — Почисти с палец нещо от бузата й. — Да не говорим, че е абсурдно привлекателна — рече и после я целуна по устните.
За миг Синдер се изопна, напрегната, но сетне целувката я стопли, разтопи я. Всеки път вълнението неизменно биваше същото, а към него се прибавяше удивлението и замайването. Това беше седемнадесетата им целувка (мозъчният й интерфейс отбелязваше броя — в известен смисъл против волята й) и тя се питаше дали някога ще свикне с това чувство. Да бъде желана, когато цял живот вярваше, че няма да се намери и един човек, който да гледа на нея другояче, освен като на чудат научен експеримент.
Камо ли пък едно момче.
И то не кое да е, а Каи, който беше умен, честен, добър и можеше да има всяко момиче. Всяко.
Синдер въздъхна и се подпря на него. Каи се улови за една от тръбите над тях и я притисна в конзолата на главния компютър. Тя не се противи. Макар тялото й да не й позволяваше да се изчервява, когато той беше тъй близо, някаква непозната топлина обливаше всеки милиметър от нея. Всяко нервно окончание пулсираше, искреше и дори това да беше седемнадесетхилядната им целувка, пак нямаше да й омръзне.
Тя плъзна ръце около врата му и се притисна плътно в тялото му. Топлината на гърдите му се просмука през дрехите й. Усещането беше прекрасно.
Но вечно готово да помрачи щастието й, дебнеше и съзнанието за краткотрайността на мига — те не можеха да останат заедно.
Не и докато Каи беше сгоден за Левана.
Ядосана от нахлуването на тази мисъл в главата й, тя го целуна настойчиво, но мислите й си знаеха своето и не й даваха мира. Дори да успееха и Синдер да си върнеше трона, тя трябваше да остане на Луната като новата кралица. Не разбираше много от тези неща, но й се виждаше трудничко да поддържа връзка между две планети…
Ъъ, една планета и една луна.
О, все едно.
Въпросът беше, че от Каи щяха да я делят 384 000 километра, което си беше доста разстояние и…
Каи се усмихна и прекъсна целувката.
— Какво има? — прошепна тихо.
Синдер се облегна назад и го погледна. Косата му беше пораснала и още малко щеше да стане рунтава и развлачена. Докато беше принц, за неговия съвършен външен вид винаги се бяха грижили старателно. Но след това беше станал император. През седмиците, последвали коронацията му, той се бе опитал да предотврати войната, да залови бегълката, да избегне сватбата с Левана и да понесе несгодите на собственото си отвличане. В резултат на това прическите се бяха превърнали в лукс, от който можеше да се лиши.