Тя се поколеба, а сетне попита:
— Случва ли ти се да мислиш за бъдещето?
На лицето му се изписа предпазливост.
— Разбира се.
— А там… има ли място за мен?
Погледът му се смекчи. Той пусна тръбата и прибра един кичур коса зад ухото й.
— Зависи дали мисля за хубавото бъдеще, или за лошото.
Синдер сгуши глава под брадичката му.
— Значи поне едното включва и мен.
— Планът ни ще сполучи — рече Каи над главата й. — Ние ще победим.
Тя кимна. Зарадва се, че той не може да види лицето й.
Победата над Левана и възкачването на трона на Луната беше едва началото на цяла галактика тревоги. Тя отчаяно мечтаеше да остане тук, сгушена на кораба, с Каи, на сигурно, сами… но това беше обратното на съдбата, която ги очакваше. Веднъж да отстранят Левана, Каи щеше да се върне към задълженията си на император на Източната република и рано или късно щеше да си намери императрица.
В жилите на Синдер течеше кралска кръв и тя бе в пълното си право да предяви претенции за Луната, пък и хранеше надеждата, че пред Левана лунитяните ще изберат всеки друг владетел, даже и едно политически неграмотно момиче, чието тяло е 36,28 процента изработено от кибернетични и изкуствени материали.
Но в Източната република тя се бе сблъскала с хорските предразсъдъци и нещо й подсказваше, че лунитяните няма да я приемат на драго сърце.
Тя дори не беше сигурна, че иска да стане кралица. Още не можеше да свикне с мисълта, че е принцеса.
— Всяко нещо по реда си — прошепна тя и се опита да усмири развилнелите се мисли.
Каи я целуна по челото (но мозъкът й не отчете това за осемнадесетата целувка), сетне се отдръпна.
— Как върви тренировката ти днес?
— Добре. — Тя се освободи от прегръдката му и огледа двигателя. — О, чакай! Тъй и тъй си тук, ще ми помогнеш ли? — Синдер мина зад него и отвори една вратичка в стената. Отвътре се показа топка заплетени жици.
— Каква деликатна смяна на темата.
— Не сменям темата — рече тя, макар че покашлянето й отрече казаното току-що. — Ще свържа отново орбиталните настройки, за да може корабната система да работи по-ефикасно, докато кръжим. Товарните кораби са предназначени за чести кацания и излитания, а не за постоянно…
— Синдер!
Тя нацупи устни и изтръгна още два-три конектора.
— Тренировките вървят добре – повтори тя. — Ще ми подадеш ли клещите на пода?
Каи огледа пода, сетне грабна два инструмента и ги вдигна нагоре.
— Лявата ръка. — Той й подаде клещите. — Борбата с Вълка става все по-лесна. Но ми е трудно да кажа дали се дължи на моето заякване, или на… нали знаеш.
Синдер не можеше да намери думи за това. След залавянето на Скарлет Вълка не приличаше на себе си. Държеше го единствено решителността му да отидат на Луната, колкото може по-скоро и да я спаси.
— Но каквато и да е причината, струва ми се, че той ме научи на каквото можа. Оттук насетне трябва да се оправям сама. — Тя огледа заплетените жици и наложи върху тях диаграмата от ретина-дисплея. — И бездруго през цялото време това беше първоначалната ми тактика. — Сбърчи чело и подряза жиците. — Дръж така тези жици и не ги допирай.
Каи се намести до нея и хвана жиците, които му показа.
— Какво ще стане, ако се допрат?
— Ами може би нищо, но има малка вероятност корабът да се самовзриви. — Тя издърпа две от току-що срязаните жици и започна да ги свързва наново.
Каи не смееше да диша, докато тя взе една от опасните жици от ръката му.
— Защо не се упражняваш върху мен?
— В какво да се упражнявам?
— Ами тази твоя дарба да манипулираш съзнанието.
Синдер застина с клещите над една синя жица.
— Категорично не.
— Защо?
— Дадох дума, че никога няма да те манипулирам, и няма да се отметна.
— Но ако аз знам, това няма да е манипулация. — Той се поколеба. — Поне така ми се струва. Може да използваме кодова дума, за да знам кога ме манипулираш. Например… как се казваше това нещо?
— Клещите ли?
— Например клещи.
— Не.
— Или нещо друго.
— Няма да се упражнявам върху теб. — Синдер мушна клещите в джоба си, съедини и останалите жици и освободи Каи от задължението му. — Готово. Да видим как ще работи сега.