За беда, Рийо, както и Скарлет, скоро нямаше да се измъкне от клетката си. По думите на принцеса Уинтър, между плешките си той имаше вграден чип, който му причиняваше силна болка, щом опиташе да прескочи оградата. Горкото животно отдавна се бе научило да приема затвора си.
Ала Скарлет се съмняваше, че ще приеме своя.
— А така — рече тя и сграбчи трудно спечеленото си богатство: трите вейки и отчупения връх на клона. Вдигна ги така, че вълкът да ги види. Той изскимтя и изигра радостен танц по стената на клетката си. — Не можах да докопам повече. Засега ще трябва да се задоволиш с тези.
Рийо наостри уши.
Скарлет се надигна на колене — не можеше да се изправи в клетката, — улови се за гредата отгоре, прицели се с една от по-малките вейки и я хвърли.
Рийо хукна след нея и я хвана във въздуха. Миг след това скочи обратно върху купчината от пръчки и пусна вейката отгоре. Доволен, седна и изплези език.
— Браво, Рийо. Чудесно се държиш. — Скарлет въздъхна и взе нова пръчка.
Рийо току-що беше полетял във въздуха, когато тя чу нечии стъпки по пътеката. Седна на пети, мигом наежена, но си отдъхна, щом между стеблата на екзотичните растения и провисналите лиани видя развяваща се бяла рокля. След миг принцесата се появи иззад ъгъла с кошница в ръка.
— Здравейте, приятели — поздрави принцеса Уинтър.
Рийо пусна последната пръчка върху купчината, после седна и изпъчи гърди, сякаш й оказваше чест.
Скарлет се намуси.
— Я си гледай работата!
Уинтър извърна глава към нея. Една къдрица от черната й коса падна над лицето й и скри белега.
— Какво ми носиш днес? — попита Скарлет. — Налудничав брътвеж, гарниран с лудост? Или днес е един от добрите ти дни?
Принцесата се усмихна широко и без да се интересува, че пътеката от черен камък и тревите ще изцапат роклята й, седна пред клетката на Скарлет.
— Днес е един от най-хубавите ми дни — рече и настани кошницата в скута си, — защото ти нося десерт, гарниран с новини.
— О, не ми казвай. Ще ме преместят в по-голяма клетка? О, моля те, кажи ми, че в нея ще има истинска тоалетна. А също и една от онези фантастични хранилки, които се падат на птиците.
Макар че в думите на Скарлет се долавяше доста сарказъм, в действителност една по-голяма клетка с истинска тоалетна би било огромно облекчение за нея. Невъзможността да се изправя отслабваше с всеки изминал ден мускулите й и цяло чудо щеше да бъде, ако и занапред можеше да разчита на себе си да стигне до съседната клетка, два пъти дневно, където охраната благородно я отвеждаше до една дупка, за да си свърши работата.
Дупка!
Уинтър, имунизирана както винаги срещу хапливия тон на Скарлет, се приведе напред с потайна усмивка.
— Хиацинт се завърна.
Скарлет сбърчи чело, а при тази новина чувствата й я затеглиха в различни посоки. Беше й известно, че Уинтър е влюбена като ученичка в този Хиацинт, но единствената й среща с него беше, когато той охраняваше чародейката и нападна нея и приятелите й.
Тя се бе убедила, че той е мъртъв, защото в противен случай би трябвало да е убил Вълка и Синдер, а това беше неприемливо.
— И? — подкани тя Уинтър.
Очите на принцесата заискриха. Понякога на Скарлет й се струваше, че е успяла да вкамени сърцето си за съвършената красота на момичето — за гъстата й свила и топлата шоколадова кожа, за златистите очи и розовите й устни. И точно тогава принцесата я поглеждаше с онзи неин поглед и сърцето на Скарлет подскачаше, и за пореден път се питаше как е възможно това да не е обаяние.
Гласът на Уинтър се сниши до заговорнически шепот.
— Твоите приятели са живи.
От това просто изречение й се зави свят. Скарлет застина неподвижно и пълна с недоверие, отказваше да повярва.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
Тя падна на колене като изпусната марионетка.
— О, звезди, благодаря ви!
Те бяха живи! След като цял месец живя единствено от магарешкия си инат, Скарлет най-сетне имаше причина да се надява. Всичко беше тъй неочаквано, тъй внезапно, че главата й се замая от радост.