Уинтър грабна една пръчка от купчината и я метна. Вълкът скочи и хукна след нея.
— Твоят приятел вълкът — подхвана отдалеч Уинтър, — той от войниците на кралицата ли е?
— Вече не — рече ядно Скарлет. Вълка никога повече нямаше бъде собственост на кралицата. Не и ако тя успееше да го предотврати.
— Но е бил един от тях, а след това е извършил предателство. — В гласа на принцесата се долови замечтаност, а очите й останаха зареяни в празното пространство даже и след като Рийо се върна и пусна пръчката до оградата. — От онова, което знам за войниците й, не би трябвало да е възможно. Поне не и докато са под контрола на техния чародей.
На Скарлет неочаквано й стана горещо и разкопча ципа на горнището си. Беше се изцапало от мръсотията в клетката, от потта и кръвта, но докато го носеше, се чувстваше свързана със Земята, с фермата и баба си. То й напомняше, че е човешко същество, въпреки че я държаха в клетка.
— Чародеят на Вълка е мъртъв, но дори докато беше жив, той се бореше срещу контрола му.
— Може би са направили грешка, като са променили нервната му система.
— Не е било грешка — подсмихна се Скарлет. — Те си мислят, че са много умни, като притурят инстинктите на диви вълци. Инстинктите за преследване и убийство. Но виж Рийо. — Вълкът си беше легнал и гризеше пръчката. — Неговите инстинкти клонят също към игра и любов. Ако си имаше женска и малки вълчета, тогава инстинктите му щяха да го подтикват да ги защитава. — Скарлет нави на пръста си връзката на горнището. — Същото направи и Вълка. Защити ме.
Тя взе нова пръчка от купчината пред клетката й. Рийо вирна глава, но Скарлет само прокара пръстите си по люпещата се кора.
— Страх ме е, че никога няма да го видя отново.
Уинтър провря ръка през решетката и погали Скарлет по косата. Скарлет се изопна, но не се отдръпна. Докосване, всяко докосване беше дар.
— Не се тревожи — успокои я Уинтър. — Кралицата няма да те убие, докато си мой домашен любимец. Ще успееш да кажеш на твоя Вълк, че го обичаш.
Скарлет изръмжа.
— Аз не съм ти домашен любимец и Вълка вече не принадлежи на Левана. — Този път тя се отдръпна, а Уинтър отпусна ръката си в скута. — Изобщо не става дума, че го обичам. Просто…
Тя се подвоуми; Уинтър отново наклони глава и се вгледа в Скарлет с проницателно любопитство. Обезпокоително беше, че я анализира момиче, което често се оплакваше как стените на замъка за пореден път кървят.
— На този свят си нямам друг, освен Вълка — поясни Скарлет и метна вяло пръчката към Рийо. Тя тупна току до лапите му, а той я изгледа равнодушно, сякаш не си заслужаваше усилията. Скарлет отпусна рамене. — Имам нужда от него така, както той се нуждае от мен. Но това не е любов.
Уинтър притвори очи.
— Всъщност, Скарлет, дружке, според мен точно заради това е любов.
Глава шеста
— В тези два репортажа има интервюта на онази келнерка, Емили Монфор. — Крес прекара пръсти по нетскрийна в товарното отделение и отвори снимката на русокосо момиче, което разговаря с новинарския екип. — Казва, че в отсъствието на Скарлет наглежда фермите и градините на Беноа. Тук подмята, че работата вече й идва в повече и се шегува, че ако семейство Беноа скоро не се завърнат, ще трябва да обяви пилетата на търг. — Крес се поколеба. — Но знам ли, може би не беше шега. Не съм сигурна. О, а ето тук говори за пристигането на Трън и Синдер във фермата и колко много са я уплашили.
Тя хвърли поглед през рамо да види дали Вълка я слуша. Той беше вперил поглед в екрана, свъсил вежди, смълчан и умислен, както винаги. Когато той не отвърна, Крес се покашля и отвори нов прозорец.
— Колкото до финансите, Мишел Беноа е притежавала изцяло земята, а тези банкови извлечения показват, че данъците върху нея и търговията и досега се удържат автоматично. Ще уредя също и плащанията за наема на андроидните работници. За миналия месец не е платен, но аз ще го платя, а и по всичко личи, че тя отдавна е била лоялен клиент и пропуснатото плащане не е прекъснало работата им. — Тя увеличи зърнестата снимка. — Тази сателитна фотография е направена преди тридесет и шест часа и на нея се вижда как всички андроиди и двамата надзиратели работят на полето. — Тя прибра кичур коса зад ухото си и се обърна към Вълка. — Сметките се плащат редовно, работниците се грижат за животните и реколтата. Редовните клиенти, които чакат доставките си, сигурно са разгневени в отсъствието на Скарлет, но в момента това е най-лошото. По моите изчисления стопанството може да се поддържа още… около два-три месеца.