— Простете ми, Ваше Величество — изплака пленникът. — Семейството ни от векове насам ви служи вярно. Аз съм прислужникът в онази клиника, чувал съм мълвата… Но нали това не ми влизаше в работата и тези неща не ме интересуваха, не исках да знам. Но… когато синът ми се роди щит… — Мъжът захленчи. — Това е моят син!
— Нима не помисли — обади се Левана със силен, отсечен глас, — че твоята кралица има причини да държи настрана от поданиците си сина ти и другите като него? Че като сме ги затворили, ние може би сме имали цел, чието преследване ще донесе благото на целия ни народ?
Мъжът преглътна с мъка и Уинтър видя как адамовата ябълка се повдигна на шията му.
— Знам, кралице моя. Знам, че използвате кръвта им за… експериментите. Но… но нали имате толкова много щитове, а той е още съвсем мъничък и…
— Кръвта му е ценна за успеха на нашите политически ходове, които едва ли един слуга от външните сектори може да проумее, но не е само това. Синът ти е щит, а щитовете вече са доказали, че са опасни и не може да им се има вяра. Нали не си забравил убийството на крал Марок и кралица Дженали преди осемнадесет години. И при все това си готов да подложиш страната ни на тази заплаха?
В очите на мъжа се четеше див страх.
— Заплаха ли, кралице моя? Та той е малко дете! — Замълча. Мъжът не показваше открито неподчинение, но и не се каеше за мислите си и това скоро щеше да предизвика гнева на Левана. — А и другите в тези контейнери… малко ли са, и все деца. Невинни деца.
В залата повя хлад.
Мъжът знаеше твърде много. Убийството на щитовете водеше началото си още от управлението на Леванината сестра, кралица Чанъри, след като един от тях се бе промъкнал скришом в двореца и бе убил родителите им. Никой лунитянин нямаше да остане доволен да научи, че детето му изобщо не е било убито, а е държано под ключ и е използвано като фабрика за производство на кръв и тромбоцити.
Уинтър примигна. Представи си своето тяло като фабрика за кръв и тромбоцити.
Отново погледна надолу. Ледът вече покриваше китките й.
Това щеше да спъва работата на поточните линии.
— Обвиняемият има ли семейство? — попита кралицата.
Еймъри кимна с глава.
— Според досието му има дъщеря на девет години. Освен това има две сестри и племенник. Всички живеят в Сектор ГМ-12.
— Съпруга?
— Починала е преди пет месеца от реголитно отравяне1.
Затворникът гледаше кралицата. Коленете му затрепериха отчаяно.
Съдиите се размърдаха, ярките им дрехи зашумоляха. Процесът се бе проточил твърде дълго. Хората се бяха отегчили.
Левана се облегна назад на трона си.
— Признат си за виновен за престъпление и опит за кражба срещу короната. Престъплението ти се наказва с незабавна смърт.
Мъжът потрепери, но умолителният израз остана на лицето му. На осъдените винаги им трябваше малко време, за да осмислят присъдата.
— Членовете на семейството ти ще получат публично по дузина удари с камшик, за да знаят всички в твоя сектор, че никому няма да позволя да оспорва решенията ми!
Мъжът зяпна потресен.
— Дъщеря ти ще бъде дадена на някое от дворцовите семейства, където ще се научи на подчинение и скромност, на каквито ти не си я възпитал.
— Не, моля ви! Оставете я да живее с лелите си. Тя не е сторила нищо!
— Еймъри, можеш да продължиш.
– Милост!
— Твоята кралица се произнесе. Това е последната й дума.
Еймъри измъкна нож от ръкавите си с форма на камбани и поднесе дръжката към затворника, който бе ококорил очи до лудост.
В стаята стана още по-студено. Дъхът на Уинтър се превръщаше в кристали. Тя прибра ръце плътно до тялото си.
Затворникът взе ножа. Ръката му не трепваше. Но тялото му се тресеше.
— Моля ви. Малкото ми момиченце… тя си няма другиго, освен мен. Моля ви! Кралице! Ваше Величество!
Той насочи острието към гърлото си.
В този миг Уинтър извърна очи. Както правеше винаги. Усети как собствените й пръсти се мушват в роклята. Започна да драска с нокти по плата, докато усети болка в бедрата си. Видя как ледът плъпна нагоре към лактите й и навсякъде, откъдето минеше, плътта й се вкочаняваше.
Представи си как се нахвърля върху кралицата с вледенените си юмруци. Представи си как ръцете й се разбиват на хиляди ледени късчета.