Хиацинт опипа единия от неравните белези на корема си, който изглеждаше така, сякаш е заздравял преди години. Не беше зле.
Лекарят му подаде детска чашка, пълна със сладка оранжева течност. Младият мъж огледа чистата му престилка, табелката с имената на гърдите му, деликатните ръце, които бяха свикнали да държат портскрийн и спринцовки, а не пистолети и ножове. Прободе го завист, спомни си, че ако имаше избор, щеше да е по-близо до живота, който сам би си избрал. Но като го взе в кралската стража, Левана направи избора вместо него. При все че тя никога не изричаше гласно заканата си, Хиацинт от самото начало знаеше, че Уинтър ще бъде наказана, ако своеволно престъпи волята й.
Мечтата му да стане лекар отдавна бе изгубила значението си.
Той глътна наведнъж течността и с нея преглътна и мислите си. Мечтанието беше за хора, които си нямаха друга работа.
Лекарството горчеше, но горенето в гърлото му взе да преминава.
Хиацинт подаде чашката на лекаря и тогава забеляза фигура до вратата, подминавана от лекарите и сестрите, които щъкаха напред-назад край килийките с останалите хиляди суспенсори, проверяваха данните и ги записваха на портскрийновете си.
Чародеят Еймъри Парк. С по-самодоволен вид от всякога, с прекрасната си ослепително бяла роба. Новата любима хрътка на кралицата.
— Сър Хиацинт Глина, изглеждате освежен.
Хиацинт не знаеше дали след потапянето му в суспенсора гласът няма да му изневери, а не му се щеше първите му думи към чародея да прозвучат като жалко крякане. Той обаче се покашля и всичко му се видя почти нормално.
— Имам за задача да те заведа на аудиенция при Нейно Величество. Ти изгуби достойната си служба в кралския антураж, но ние пак смятаме да те използваме. Вярвам, че си готов да се върнеш към изпълнението на дълга си.
Хиацинт се опита да скрие облекчението си. Последното нещо, което бе искал, е отново да го назначат за личен страж на главния чародей, особено сега, когато Еймъри заемаше този пост. Той изпитваше особено отвращение към този човек, за когото се носеше мълва, че с манипулациите си е обезчестил не една от дворцовите прислужници и чийто похотлив поглед твърде, твърде често се спираше върху Уинтър.
— Да, готов съм — отвърна той. Гласът му беше леко дрезгав, но не неприятен. Той отново преглътна. — Бих ли могъл да помоля за нова униформа? Кърпата ми се вижда неподходяща за поста ми.
Еймъри се изсмя.
— Една от сестрите ще те отведе до душовете, където униформата ти ще те чака. Ще се срещнем пред оръжейната, когато си готов.
Подземията на Лунния дворец бяха изсечени в отдавна изпразнени от лава галери, стените им бяха направени от мек черен камък, а светлината идваше от разположени нарядко глобуси. Кралицата и придворните никога не слизаха тук и поради тази причина никой не си бе дал труда да ги разкраси, така че да прилягат на останалата част от двореца с искрящо белите повърхности и кристалните прозорци без отражение.
На Хиацинт му харесваше тук. В подземието човек лесно забравяше, че се намира под столицата. Белият град Артемизия, с огромното езеро от кратер и високите заострени върхове на кулите беше построен върху солидните основи на мозъчното промиване и манипулацията. В сравнение с него галерите бяха студени, груби и естествени точно като пейзажа извън купола. Те бяха непретенциозни. Не бяха накичени с пищни, крещящи украси, за да прикрият ужасите, които се случваха между стените им.
Хиацинт вървеше енергично към оръжейната. Болката беше отминала напълно, но оставаше споменът за всеки удар на шиповете и предателството на собствената му ръка, която стискаше камшика. Това предателство обаче беше нещо, с което бе свикнал. Откакто стана член на кралската стража, тялото не му принадлежеше изцяло.
Поне си беше у дома — за добро или за лошо. Отново можеше да бди над своята принцеса. Отново в ръцете на Левана.
Чиста сделка.
Хиацинт зави към оръжейната и отпъди Уинтър от мислите си. Тя застрашаваше тъй трудно спечелената му неутралност. Започнеше ли да мисли за нея, веднага усещаше как дъхът му секва.
От Еймъри нямаше и следа, но пред решетъчната врата стояха на пост двама стражи, а на писалището вътре — трети. Всички те носеха сиво-червената униформа на кралската стража досущ като тази на Хиацинт, само че без металните руни на гърдите. Рангът на Хиацинт беше по-висок от техния. Той се страхуваше, че ще изгуби поста си в гвардията след бягството с Лин Синдер, но явно предателството му спрямо нея все пак не бе отишло напразно.