Изкачваше стълбите по две наведнъж. Когато стигна на четвъртия етаж, настръхна. Огледа пустия коридор с картините, гоблените и искрящо белите плочки и се ослуша. Дали не й готвеха засада?
Не че ако имаше засада, щеше да чуе нещо.
След хаоса на двора тук всичко беше мрачно, зловещо.
Когато стигна безпрепятствено до тронната зала, Синдер не се успокои. Не беше типично за Левана да улеснява враговете си, а това означаваше, че или е съвсем обезумяла и не може да мисли нормално, или — по-вероятно — щеше да й устрои капан.
В едната си ръка Синдер стискаше пистолета, в другата — ножа. Опита да успокои побеснялото си сърце и да реши какво да прави, когато влезе в тронната зала. Сигурно Левана се криеше там, заобиколена от стражи и чародеи.
Ако стражите не бяха под нечий контрол, Синдер щеше да ги овладее и да ги използва като защитна бариера. Щеше да изчака удобен момент и да застреля Левана. Колебанието не влизаше в сметката.
Защото Левана нямаше да се поколебае да я убие.
Стигна вратите на тронната зала с герба на Луната. Преглътна. Искаше й се да почувства колко са хората вътре, но вратите бяха плътно затворени. Беше загадка какво има от другата им страна.
Засада, шепнеше й здравият разум. Капан.
Синдер облиза устни, приготви се, блъсна вратите и се пъхна в залата, преди да се затръшнат в лицето й. Беше готова за удар, за куршум, за всичко друго, но не и за тишината вътре.
Имаше само двама души и помещението изглеждаше много по-голямо, отколкото по време на сватбеното угощение. Столовете още бяха там, някои, прибрани до стените, други — изпочупени на пода в хаоса, който тя бе предизвикала.
Тронът беше на мястото си, а на него седеше Левана както преди. Ала не с обичайния жесток и презрителен израз на лицето; беше отпусната, примирена. Роклята й с цветовете на Източната република бе подигравка с всичко, което Каи и страната му защитаваха. Обаянието й се бе възвърнало. Беше извърнала встрани лицето си, над което се спускаше лъскавата й коса. Виждаше се само върхът на носа й и част от рубиненочервените й устни.
Другият човек в залата беше Трън. Синдер затаи дъх, но слаб лъч надежда я озари. Може би това бе лунитянин, който се беше преобразил на Трън. Тя присви очи подозрително и остана на място.
— Време беше — рече Трън с язвителен глас. — Нямаш представа колко мъчителни бяха последните минути.
Сърцето на Синдер се сви, надеждата й угасна. Това наистина беше Трън. Стоеше опасно близо в края на терасата, откъдето тя беше скочила. Ръцете му бяха вързани зад гърба. Светещата папийонка беше изчезнала, а от лилавия му костюм бе останала само ризата с разкопчана яка. Имаше дупка на бедрото, а над коляното — засъхнала кръв. Под панталона се виждаше подутина — явно се беше превързал набързо.
Синдер прати мисловната си енергия към него, но Левана го държеше здраво като в железни окови.
Трън огледа окървавените дрехи на Синдер и оръжията в ръцете й. Вдигна вежда.
— Лош ден, а?
Синдер замълча. Тя все още чакаше изненадваща атака. Куршум в сърцето. Страж, който изниква от сенките и я просва на земята.
Нищо не се случи.
Нито звук, освен тежкото й дишане.
— Кракът ти?
Трън сви рамене.
— Боли ужасно, но няма да умра. Освен ако раната се инфектира, което е напълно възможно предвид мръсотията в затвора.
Синдер хвърли поглед през рамо да се увери, че никой не се промъква откъм коридора, и пристъпи плахо напред.
Трън отстъпи назад. Една крачка по-близо до ръба.
Синдер спря.
— Не се приближавай — рече Левана. Гласът й беше кротък, уморен и нямаше нищо общо с високомерната радост, с която нареди екзекуцията й. Не повдигна глава. — И не те съветвам да вдигаш оръжие. Освен ако вярваш, че е късметлия като теб.
— Дори по-голям.
Трън кимна, но не каза нищо, а Синдер остана на мястото си. Погледна го и изрече безгласно една-единствена дума: Крес?
Безразличието му изчезна и той поклати леко глава. Синдер не разбра какво означава това — че не знае къде е Крес, или нещо лошо се е случило и той предпочита да не говори сега.
Изведнъж ръката й помръдна и вдигна пистолета към главата й.
В същия миг тя стисна зъби и я принуди да спре. Отдъхна си, когато ръката й я послуша.