Синдер изръмжа и свали пистолета.
Левана се разсмя, но смехът й беше горчив.
— Предполагах, че така ще стане — тя потърка челото си. — Днес не съм… на себе си. Но май и ти не си.
Синдер се намръщи. Защо Левана успя да я контролира навън, а сега не можеше? Дали защото силата й е била твърде крехка в онзи миг, докато се опитваше да контролира толкова много хора, или кралицата отмаляваше? Може би записът с истинското й лице бе разрушил способностите й.
Това обаче не й пречеше да контролира Трън, но пък, ако трябваше да бъде честна, и едно дете би успяло да го контролира.
Левана въздъхна.
— Защо, Селена? Защо искаш да ми отнемеш всичко?
Синдер присви очи.
— Ти се опита да ме убиеш, забрави ли? Ти седиш на моя трон. Ти се омъжи за приятеля ми! — Думата изскочи от устата й, преди да помисли. За първи път я изричаше гласно. Дори не беше сигурна дали е вярно. Но така поне й се струваше, нищо че Каи бе женен за леля й.
Но Левана не слушаше.
— Ти не разбираш колко се трудих. Колко години планирах, поставях основите. Болестта, щитовете, лекарството, войниците, специалните части, внимателно обмислените нападения. — Тя допря бялата си ръка до слепоочието си. Изглеждаше нещастна. — Всичко беше готово. Беше съвършено. Той щеше да обяви годежа ни на бала, но не — ти трябваше да се появиш там. Завърнала се от мъртвите, за да ме преследваш. А сега идваш тук, караш народа ми да ме мрази, показваш този… този ужасен запис и пълниш главите им с твоите лъжи.
— Моите лъжи! Ти си тази, която ги манипулира! Аз само им показах истината.
Левана трепна и изви още повече глава, сякаш не можеше да понесе да й напомнят какво се крие под илюзорната й красота.
Синдер въздъхна и пристъпи напред.
Трън пак отстъпи назад.
Лицето й посърна. Край на надеждата, че увлечена в своите илюзии, Левана е забравила Трън.
— Не разбирам — рече Синдер по-спокойно — как си могла да ми причиниш това. Та аз съм била дете, а ти… — Сърцето й се сви. — Знам, че белезите ти са от изгаряния. Аз имам същите по крака. Как си могла да причиниш тази болка на друг, когато знаеш какво е?
— Ти трябваше да умреш! — кресна Левана, сякаш това обясняваше нещата. — Аз поне имах милостта да те убия, да свърша с теб.
— Но аз не съм мъртва.
— Да, забелязах. Не съм виновна, че някой е решил да те спаси. Не съм виновна, че са те превърнали в… в това. — Тя махна вяло с ръка към Синдер.
Синдер стисна зъби. Искаше й се да отвърне, но замълча. Левана от години живееше със своите извинения.
Погледна крадешком към Трън. Той бе зяпнал в тавана. Изглеждаше отегчен.
Синдер отстъпи крачка назад в знак на мир, но Трън остана на мястото си.
— И кой ти причини това? — попита тя внимателно. — Кой те е обезобразил така?
Левана подсмръкна и най-сетне се осмели да погледне Синдер. Красотата й отново сияеше, но Синдер знаеше как изглежда в действителност и вече я възприемаше по различен начин. Дали заради киборгския й софтуер, или заради слабостта на Левана, тя виждаше само белезите и деформациите.
За миг изпита съчувствие.
— Не знаеш ли?
— Че откъде да знам?
— Глупаво дете. — Кичур коса падна върху лицето на Левана. — Майка ти.
Глава осемдесет и девета
Думата „майка“ беше чужда на Синдер. Просто жената, която я беше родила. Не я помнеше, само бе чувала, че кралица Чанъри е била дори по-жестока от Левана, но е управлявала в мир.
— Моята мила сестра — измърка Левана. — Искаш ли да чуеш как стана всичко?
Не!
Ала Синдер не намери сили да го каже на глас.
— Тя беше на тринадесет, а аз — на шест. Учеше се да използва дарбата си. Доставяше й огромно удоволствие да манипулира хората край себе си, но аз бях любимата й мишена. Беше много добра. Като мен. Като теб. Това ни е в кръвта.
Синдер потрепери. „Това ни е в кръвта“. Не искаше да има същата кръв.
— На тази възраст любимият й номер бе да ме убеди, че много, много ме обича. Не беше трудно да й повярвам, след като така и не получих любов от родителите си. И тъй като беше сигурна, че съм готова на всичко за нея, ме измъчваше. В онзи ден ми каза да пъхна ръката си в камината. Отказах, но тя ме принуди. — Левана се усмихна налудничаво. — Както виждаш, когато ме пусна, не беше пострадала само ръката ми.