Устата на Синдер горчеше. Толкова малко дете, тъй чувствително.
Било е детска игра.
Но и жестокост, каквато човек трудно можеше да си представи.
Майка й?
— След това започнаха да ме наричат грозната принцеса на Артемизия, малкото тъжно, обезобразено същество. А Чанъри беше красавицата. Неизменната красавица. Но аз се упражнявах, повтарях си, че някой ден хората ще забравят белезите ми. Някой ден аз щях да стана кралица и да ги накарам да ме обичат. Аз щях да бъда най-красивата кралица, която Луната помни. — Изръмжа. — Тогава се роди ти — едно здраво момиченце. Разбрах, че никога няма да стана кралица. Само аз виждах възможностите на народа ни и ме беше грижа за хората. Предопределена ни е далеч по-хубава планета от тази пустош тук, но Чанъри се интересуваше единствено от роклите и завоеванията си и ти ще станеш като нея!
Синдер стисна ножа и пистолета.
— Не знам каква щях да бъда, ако бях отрасла тук, но аз не съм като нея.
— О, да — изрече Левана. — Тук имаш право. Когато видях обаянието ти на бала, се изненадах колко много приличаш на нея, щом мръсотията и тези ужасни метални крайници изчезнаха. Но приликите свършват дотук. — Кървавочервените й устни се разтегнаха и откриха съвършено белите й зъби. — Не, племенницо. Ти приличаш много повече на мен. Готова си на всичко, за да бъдеш обичана. Да бъдеш желана. Да бъдеш кралица.
Синдер изпъна гръб.
— И на теб не приличам. Ти не ми даде друг избор, затова съм тук. Ти си имала своя шанс. Но не си била справедлива. Не си била добър владетел, който се отнася с уважение към народа си. Ами Земята! Ти искаше съюз, те искаха мир… защо просто… не се съгласи? Защо ти беше всичко това? Защо ги нападна? Така ли мислеше да ги накараш да те обикнат?
Левана я погледна с ярост и омраза. Но сетне устните й се извиха в усмивка. Яростна усмивка, пълна с омраза.
— Любов — прошепна тя. — Любовта е завоевание. Любовта е война. Нищо повече.
— Не съм съгласна.
— Добре. — Левана прекара пръсти по облегалката на трона. — Да видим колко струва любовта ти. Откажи се от всички права върху трона ми и аз ще пощадя приятеля ти.
Синдер сви устни.
— Защо да не проведем избори? Нека хората сами да решат кой да ги управлява.
Трън отстъпи още крачка назад. С единия крак бе стъпил на ръба. Погледна към езерото и на лицето му се изписа тревога.
Синдер трепна.
— Почакай. Ще се откажа от трона, но отвън има десетки хиляди хора, които настояват да абдикираш. Тайната беше разкрита. Всички знаят, че аз съм Селена. Не мога да върна нещата назад.
— Кажи им, че си ги излъгала.
Тя въздъхна рязко.
— Освен това, в мига, в който го убиеш, аз ще убия теб.
Левана наклони глава, но въпреки обаянието й Синдер виждаше жената от записа. Това беше здравото й око, осъзна тя.
— Тогава ще променя условията на предложението си. Пожертвай себе си и аз ще го пощадя.
Синдер хвърли поглед на Трън, който гледаше с безразличие, сякаш не преговаряха за неговия живот. Той цъкна с език.
— Дори аз виждам, че сделката куца.
— Трън…
— Ще ми направиш ли услуга?
Синдер се намръщи.
— Кажи на Крес, че съм говорил сериозно.
Стомахът й се сви.
— Трън…
Той погледна Левана в очите.
— Добре, Ваше Краличество. Щом Синдер не иска, аз ще ви кажа, че блъфирате.
— Не преговарям с теб — сряза го Левана.
— Ако ме убиеш, губиш последната си разменна монета и Синдер печели. Затова дай да поговорим за твоите възможности. Приеми, че времето ти като кралица е изтекло и ни пусни да си вървим. Тогава Синдер може и да се смили и да не те екзекутира като предател. Или пък ме хвърли от терасата и…
— Добре.
Трън отвори широко очи. Единият му крак увисна във въздуха. Той извика и размаха ръце. Едната му ръка още беше вързана, а в другата стискаше ножа, който бе взел от къщата. Размаха ръце и се задържа на косъм.
Синдер хвърли ножа и пистолета и хукна към него.
Трън политна, но в последния миг се задържа и се хвана за ръба на терасата. Простена. Синдер се надвеси над него.
Левана се наведе напред.
Трън се пусна, но Синдер го хвана. Болка прониза раненото й рамо, но тя стисна зъби.
Трън я погледна и за първи път Синдер видя страх на лицето му.