— Благодаря — задъхан рече той. Замахна със свободната си ръка и удари Синдер в челюстта. Тя се сви назад, но не го пусна.
— Извинявай! Не бях аз.
— Знам — каза тя. Опря се с ръка на пода и задърпа Трън нагоре. Той почти успя да се прехвърли на терасата и потърси опора с краката си. Дори когато изцяло беше на пода, тя не го пусна, защото Левана отново щеше да го прати в бездната.
Твърде късно Синдер видя, че Трън се е освободил от въжетата. Сигурно през цялото време на спора им се е опитвал да ги пререже. Дори да паднеше в езерото, щеше да оцелее и да успее да изплува. А сега…
Трън заби ножа в бедрото й.
Синдер изпищя.
— Пак не бях аз — останал без дъх рече той. Издърпа ножа, вдигна ръка и се приготви пак да я прониже.
Синдер го блъсна и изби ножа от ръката му.
Трън я удари с лакът в гърлото. Тя остана без въздух и свят й се зави. Трън избяга, но към вътрешността на залата.
Синдер разкърши врат и си пое въздух. Все още замаяна, се приготви да атакува Трън.
Чу свалянето на предпазител.
Замръзна. Трън бе стигнал почти до парадния вход, стискайки ножа и пистолета, които тя захвърли, за да го спаси. Дулото беше насочено към главата й.
Синдер залитна, но остана на крака.
В залата отекна изстрел. Синдер се сви в очакване на болка, но вместо това чу яростна ругатня. Пистолетът на Трън се плъзна по пода. Тя разтърси глава и зяпна Трън, който с ужас гледаше окървавената си ръка.
— Съжалявам! — извика Крес. Тя се бе строполила до вратата и се опитваше да стане. Откатът я бе повалил. — Съжалявам, капитане!
Трън изруга отново. По челото му изби пот. Но когато погледна Крес, преглътна болката си.
— Хубав изстрел! — викна й.
— Крес — изрева Синдер. — Кралицата, Крес. Застреляй кралицата!
Крес изплака, но насочи пистолета към Левана.
Синдер се спусна към пистолета на Трън.
Трън хукна и Крес извърна очи към него. С едно движение той изби пистолета от ръката й заби ножа до дръжка в корема й. Пеперудената й рокличка се обагри с кръв. Тя зяпна Трън; не беше ясно кой от двамата е по-ужасен. Трън все така стискаше ножа.
Синдер грабна пистолета от пода и стреля срещу Левана, но тя се хвърли на пода и куршумът се заби в облегалката на трона. Синдер зареди, а в това време кралицата изпълзя и се скри зад него. Синдер отново стреля и на косъм пропусна крака й.
— Не! — извика Крес.
Остра болка прониза Синдер. Тя падна по гръб, притиснала с ръка раната. Трън застана над нея, стискайки ножа. Крес се опита да го издърпа, но той беше твърде силен, а и тя притискаше с едната си ръка раната на корема си. Вече цялата беше в кръв.
— Съжалявам — проплака Трън. Но не беше така самоуверен. — Съжалявам, съжалявам…
Крес го ухапа по ръката. Той сдържа вика си, но не пусна ножа.
Синдер грабна пистолета, скочи и се опита да избие ножа от ръката му. Изрита го в гърдите и най-сетне ножът отхвръкна. Трън залитна и падна върху един стол. Дори не реагира на болката. Движенията му вече не бяха тъй плавни, а насечени, сковани. Може би заради раните, но вероятно Левана се бе уморила да го владее.
Крес се срина на колене, притискайки корема си. Лицето й бе обляно в сълзи.
— Синдер…
Синдер се надвеси над нея. В лявата си ръка държеше пистолета, в дясната — мокрия от кръвта нож. Цялото й тяло трепереше.
— Звезди…
Тя обърна рязко глава към вратата. Скарлет и Вълка бяха тук.
— Не! Бягайте! Махнете се оттук!
Скарлет я погледна в очите и поклати глава.
— Какво…?
Още оръжия. Още врагове. Още хора, които обичаше и които Левана щеше да й отнеме. Стиснала зъби, Синдер изпрати мислите си, за да овладее биоелектричеството им.
Твърде късно. Вълка вече не можеше да бъде контролиран, а Скарлет беше във властта на Левана.
Глава деветдесета
Синдер отправи взор към Левана. Тя надничаше към тях над резбованата ръкохватка. После погледна към пистолета, който бе захвърлен до вратата.
Скарлет извика и тялото й само се хвърли напред.
Синдер скочи и се плъзна по гладкия под. Оръжията бяха твърде много, заплахите също, а ръцете не й стигаха.
Тя изрита пистолета, който се завъртя край Скарлет и се заби в подиума за гости. Миг след това Скарлет я връхлетя, хвана я за косата, дръпна главата й назад и едва не прекърши врата й. Синдер извика от болка, претърколи се и без да пуска пистолета, замахна с металната си ръка и уцели Скарлет в слепоочието.