Ударът даде резултат. Скарлет я пусна, превъртя се и се просна на пода.
Синдер нямаше време да се обвинява. Чу се рев и тя погледна уплашено Вълка, който ръмжеше яростно. И вече тичаше към нея.
Пистолетът. Ножът. Това беше Вълка, но и не беше, а тя нямаше сили да се бие с него, не сега, не отново…
Пот се стичаше в очите й. Синдер примигна и вдигна пистолета.
Но Вълка бе впил очи в Скарлет. Прескочи Синдер. Тя го изгледа, смаяно, а той взе Скарлет на ръце и я притисна до себе си.
Вълка, чудовището, един от неконтролируемите зверове на кралицата…
Беше си същият.
Синдер преглътна, задави се, преглътна отново и скочи на крака. Олюля се и падна на едно коляно.
— Вълк — рече със заекване. — Моля те… помогни на Крес и Трън… Моля те…
Той вдигна глава. Зелените му очи блеснаха гневно, но сетне хвърли поглед на Крес, която притискаше корема си, смъртно бледа. Погледна и Трън, който се бе свил до падналия стол и сякаш искаше да иде при Крес, но не смееше, защото не вярваше на тялото си.
Вълка кимна.
Синдер си отдъхна — ако не друго, поне можеше да разчита, че Вълка ще изведе приятелите й и ще се погрижи за раните им. Отново се опита да стане на крака. Този път успя. Запрепъва се към трона, стиснала пистолета в една ръка и ножа — в другата. Заобиколи и видя Левана на колене, пъхнала едната си ръка в гънките на роклята, а другата — вкопчила в облегалката на трона. Елегантната й рокля за коронацията се бе надиплила около нея и контрастираше с гротескното й лице. Кралицата се бе отказала да използва обаянието си.
Синдер се презираше, задето нарече Ливана гротескна. И тя като нея бе станала жертва. Хората наричаха металните й крайници гротескни, неестествени, противни…
Не. Левана беше чудовище, но не заради лицето, което бе крила години наред. Нейната уродливост бе заровена по-дълбоко.
Пот отново замъгли очите на Синдер, но тя светкавично я изтри и насочи пистолета към сърцето на Левана.
В същия миг Левана вдигна ръката си, която бе пъхнала в разкошната си рокля. Стискаше пистолета, който Синдер бе запратила към подиума. Ръката й трепереше, сякаш пистолетът непоносимо й тежеше, и по всичко личеше, че държи оръжие за първи път. Та тя беше кралица все пак. Имаше слуги, които убиваха вместо нея.
Кралицата се съсредоточи и Синдер усети как мускулите на дясната й ръка се изпъват, а сухожилията й се сковават.
Тя изкриви лице и погледна пистолета в ръката си. Пръста на спусъка.
Опита се да го дръпне.
Подкани пръста си да го дръпне. Помоли му се.
Дръпни спусъка.
Дръпни го!
Ръката й затрепери, пистолетът заигра. Дишаше на пресекулки, спусъкът се заби в показалеца й.
Но не можеше да го натисне. Не можеше.
Страхът на Левана се топеше. Усмихна се облекчена, но челото й бе все така сбръчкано от усилието да се съсредоточи. Да държи здраво ръката на Синдер, пръста, пистолета й. Плъзна език като змия и навлажни пресъхналите си устни.
— Аха — прошепна тя с поглед, блеснал от гордост. — Виждам, че и ти си се изморила.
Синдер изсумтя. Тялото й се разтресе. Тя втренчи поглед в треперещата ръка на кралицата и хвърли цялата си енергия към нея.
Очите на Левана се разшириха. Косата й залепна по белезите на лицето й. Погледна предателската си ръка.
Синдер накара ръката й да се свие. Вдигна пистолета нагоре. Всеки сантиметър, всеки миг беше жестока битка.
Левана пламна. Стисна зъби, съсредоточи се отново и Синдер усети как собствената й ръка прави същото. Вдига пистолета и притиска дулото към слепоочието й. Беше огледален образ на леля си. И двете — готови да стрелят.
— Ето така трябваше да свърши нощта на бала — прошепна Левана. — Така трябва да бъде. — Тя се усмихна. Усмивка на луда. Впи очи в мястото, където пистолетът се опираше в потната кожа на Синдер.
Синдер ясно си спомняше онази нощ — кошмар, който никога нямаше да забрави. Левана я принуди да вземе пистолета на Хиацинт и да го опре в слепоочието си. Синдер бе сигурна, че ще умре, но киборгският компютър я спаси.
Този път обаче го нямаше.
— Сбогом, племеннице.
Синдер не можа да овладее ръката си, но тялото й гореше от решителност. Ще попречи на Левана да натисне спусъка. Няма да й се даде.