Отново се чу бръмчене, после капачето щракна.
— Опитай сега — рече Нандез и изключи холографа.
Синдер повдигна ръката си. Беше лъсната до блясък и отразяваше черната й коса. Тя сви пръстите си един по един и завъртя китката си първо напред, после назад. Разпери пръсти и провери дали инструментите работят — всички, без пистолета, който се надяваше никога повече да не използва.
Погледна лекарката:
— Благодаря ви.
— Удоволствието беше мое. — Нандез се изправи. — След час-два ще намина пак да видя как си.
Щом лекарката излезе, Синдер усети как състоянието й се промени. Внезапно напрежение, внезапна неподвижност.
Тя облиза изсъхналите си устни.
— Сега ти ли си кралят на Луната?
Въпросът изненада Каи.
— Не. Левана никога не е била истинската кралица, затова нямаше законното право да посочи краля. Всъщност съм вдовец, но мисля, че мога да анулирам тази дребна грешка.
— Дребна грешка? — Синдер бе рискувала живота си толкова пъти, за да предотврати брака на Каи, че не можеше да го нарече „дребна грешка“.
— Временна грешка — рече той и премести лампата на хирурга, която заслепяваше Синдер. — Но в цялата суматоха така и не остана време да консумираме брака си.
Синдер се покашля.
— Излишна информация.
— Така ли? Не ти ли е любопитно?
— Стараех се да не мисля за това.
— Е, вече няма нужда да мислиш. Все още съм благодарен на звездите.
Синдер щеше да се разсмее, ако не беше силната болка.
Каи заобиколи от другата страна и седна на стола на лекарката. Приближи се и колелцата изтракаха по пода. Коленете му се опряха в леглото.
— Какво още искаш да знаеш, преди да те оставя да си почиваш?
Тя прокара език по небцето си. Да беше пийнала повечко вода.
— Аз ли съм… те вярват ли, че аз съм…?
— Кралицата?
Тя кимна.
— Да, Синдер. Ти си кралицата на Луната. — Думите бяха безпощадни. Жестоки. — Направиха ти ДНК тест, докато беше в безсъзнание. Ти си Селена. Според лунния закон това означава, че си била принцеса регент, докато навършиш тринадесет. След това си станала кралица на Луната. Левана е била самозванката. Хората те наричат „изчезналата кралица“. От нощта на битката празнуват завръщането ти. Естествено, все някога ще искат да има церемония — за да се спазят традициите.
Синдер прехапа устни. Спомни си годините, в които бе живяла под грижите на Адри. Механик, прислужница, вещ. А през цялото време е била принцеса, без да го знае.
— Дори оцелелите чародеи казват, че са предани на лунния трон и на онзи, който седи на него. Поне засега. Ще видим какво ще мислят, когато нещата тук се променят. — Каи се почеса зад ухото. — Имаме проблеми с армията. Отзоваваме изпратените на Земята части, но някои от войниците… не вярват, че войната е свършила. Напуснали са отрядите си и земните армии правят всичко по силите си да ги намерят, но се надяваме, че…
Тя хвана ръката му и той замълча.
Синдер се опитваше да свикне с мисълта, че тя е кралицата.
Напомни си, че това бе желанието й. Отговорността, дългът, правото, за които се беше борила. Шансът да отърве света от Левана и да промени страната, където е била родена. За по-добро.
Каи стисна пръстите й. Едва тогава тя осъзна, че го държи с киборгската си ръка.
— Съжалявам — каза й Каи. — Няма нужда да мислиш за всичко това сега. С Торин ще се погрижим ранените да получат помощ, градът да се почисти… о, и лекарството. Приготвяме голяма пратка за Земята, а техниците се трудят да произведат още. Вече изпратихме хиляда дози у дома с дипломатите, а утре вечер ще пратим много повече, макар… — Той се поколеба и през лицето му премина сянка. — Лекарството се приготвя с кръвта на щитовете, а законите за тях са много объркани и сложни. Без теб не посмях да предприема нищо. Но това е проблем, с който трябва да се заемем, когато си готова. — Той замълча и Синдер съзря в очите му противоречиви чувства. Каи си беше отдъхнал, че разполага с лекарството, но беше ужасен от начина, по който Левана се сдобиваше с него.
Тя се опита да се усмихне, но знаеше, че изглежда изтощена.