— Уин… Принцесо?
— Здравей — рече тя с дрезгав глас, но както винаги нежен. — Виждаш ли снега?
Той свъси вежди.
— Снега ли?
Уинтър погледна тавана. Китките й бяха вързани, но тя разтвори дланта си, сякаш се опитваше да хване нещо.
— По-красиво е, отколкото си представях — прошепна. — Аз съм момичето от сняг и лед и много се радвам да се запозная с теб.
Разочарование напираше в гърдите на Хиацинт, но стената, която бе издигнал, го отблъсна.
Уинтър поне не се опитваше да го нападне.
— Здравей, снежно момиче — рече той и улови една въображаема снежинка. — Аз също се радвам да се запозная с теб.
Глава деветдесет и четвърта
Синдер беше още слаба и се придържаше за ръката на Каи, който я водеше през двореца на Артемизия за първи път след въстанието. Огромните прозорци и плочките по стените блестяха край нея на слънцето. Беше много красиво. Не можеше да повярва, че всичко това е нейно.
Нейният дворец, нейното царство, нейният дом.
Колко ли време щеше да мине, преди да свикне, че всичко е истина.
Ико бе подбрала една семпла рокля от гардероба на Уинтър и бе вдигнала косата й в сложна прическа. Синдер не смееше да мръдне глава от страх, че всичко ще се разпадне. Знаеше, че трябва да се чувства като могъща владетелка, но всъщност се чувстваше като немощно момиче, което участва в карнавал.
Черпеше сили от Каи и Ико. Андроидът не спираше да й оправя косата и тя за пореден път я цапна през ръцете.
Ръката на Ико отново работеше. Доктор Нандез успя да възстанови повечето функции на тялото й, но имаше още много за поправяне.
Когато завиха зад ъгъла, тя зърна новия си личен страж — Лиам Кини, редом до съветника на Каи, Кон Торин. До тях стояха Адри и Пърл.
Синдер забави крачка, беше развълнувана.
— Синдер.
Тя погледна Каи в очите, видя окуражителната му усмивка и сърцето й се разтуптя, но този път по друга причина.
— Знам, че се чувстваш странно, но аз съм тук, ако имаш нужда от мен. Не се бой — и сама ще се оправиш. Ще бъдеш невероятна.
— Благодаря — отвърна тя и едва се сдържа да не го прегърне, да се сгуши в ръцете му и да се скрие от цялата галактика. Може би завинаги.
— Освен това… — Той сниши глас. –… изглеждаш чудесно.
— Благодаря ти, че забеляза — обади се Ико.
Каи се разсмя, а в това време мислите на Синдер се пръснаха в хиляди посоки и тя сведе глава.
Все още накуцваше и умишлено не погледна второто си семейство. Когато наближи достатъчно, Кон Торин й се поклони. Жест на дипломатичност, помисли си Синдер, и си спомни гневните погледи, които този мъж й отправяше още от годишния бал, виждайки я за първи път. Но когато вдигна глава, съветникът се усмихваше. Дори изглеждаше съвсем приятелски настроен.
— Ваше Величество — рече Торин. — Позволете ми да ви благодаря от името на народа на Източната република за всичко, което направихте и за всичко, което ще направите.
— О, да, но няма защо.
Синдер едва преглътна и се осмели да погледне Адри.
Лицето на мащехата й беше изпосталяло. Сивите й коси се бяха увеличили тройно през изминалите седмици. За миг през ума на Синдер минаха всички неща, които можеше да каже на тази жена, но нищо вече не й се струваше важно.
Адри сведе поглед. Двете с Пърл се поклониха дълбоко.
— Ваше Величество — рече Адри тъй, сякаш дъвчеше лимон. До нея Пърл каза едва чуто: — Ваше Величество.
Ико изсумтя подигравателно. Синдер не знаеше, че някой от ескорта може да издават такива звуци.
Втренчила поглед в лицата им, тя се опита да измисли изискан отговор — нещо, което Каи би казал. Думи, които една добра кралица би изрекла, за да уталожи напрежението. Да им предложи прошката си.
Вместо това тя се обърна.
Кини допря юмрук в гърдите си, Синдер кимна, както се надяваше, величествено, и Каи я въведе през двойните врати. Тя го бе помолила да намери неутрално място, където да проведе срещата — не искаше да бъде в тронната зала, защото тя бе станала свидетел на твърде много кръвопролития; не искаше и солара на кралицата, нито някое друго място, което Левана би избрала. Влязоха в залата за конференции, в която имаше огромна мраморна маса и два холографа, които бяха изключени.
Вътре вече беше пълно с народ. Синдер преглътна, а необичайната тишина едва не я накара да се върне в коридора. Разпозна повечето от присъстващите, но без да губи време, мозъчният й интерфейс започна да изважда профилите им от нета.