Варгас, президент на Американската република.
Камин, министър-председател на Африканския съюз.
Камила, кралица на Обединеното кралство.
Уилямс, губернатор на Австралия.
Бромстад, министър-председател на Европейския съюз.
Доктор Нандез, известен кибернетичен хирург, също беше тук, както и Наинси, андроидът на Каи, който Синдер бе поправила много отдавна. Бяха го довели на Луната, за да запише днешното събитие за официалния протокол на Земята.
Адри и Пърл бяха отведени до масата.
Останалите присъстващи бяха Ико, Каи, Кон Торин и Синдер или Нейно Кралско Величество Селена Чанъри Джанали Блекбърн, кралица на Луната. Синдер се питаше дали да ги помоли да я наричат само по име.
Преди да заговори, световните водачи станаха на крака и заръкопляскаха. Кралицата се притесни, но запази присъствие на духа. Един по един, всички обиколиха залата и й се поклониха. Неочаквано я обзе страх и тя погледна Каи. Той сви рамене, сякаш искаше да каже, да, странно е, но ще свикнеш.
Когато официалните лица застанаха пред него, той допря ръка до гърдите си и сведе глава. Поклонът не беше изящен, но все пак придържаше Синдер с едната си ръка.
— Б-благодаря — заекна тя и се запита дали не е редно да направи реверанс, но тъй като и в отлично здраве не можеше да го изпълни както трябва, реши, че сега ще бъде направо трагично. Затова посочи с изкуствената си ръка и каза:
— Моля, седнете.
Ръкоплясканията стихнаха, но никой не седна.
Каи я отведе до челното място и й помогна да седне. Едва тогава останалите последваха примера й. Каи се настани от дясната й страна. Адри и Пърл заеха местата между Кон Торин и президента Варгас.
— Благодаря ви, че дойдохте за толкова кратко време — подхвана Синдер. Скръсти ръце на масата, но се почувства неловко и ги премести в скута си. — Знам, че бързате да се завърнете по домовете си.
— Съжалявам, че ще ви прекъсна — обади се кралица Камила, като по нищо не личеше да съжалява, — но ще използвам момента да ви поздравя, че отново си върнахте трона!
Думите на кралицата предизвикаха нови ръкопляскания, но Синдер остана с впечатлението, че не поздравяват толкова нея, колкото себе си, защото нямаше повече да им се налага да се разправят с Левана.
— Благодаря. Благодаря ви. Дано разбирате, че аз… Бъдете търпеливи с мен. Всичко е ново за мен и аз не съм…
Аз не съм кралица.
Тя огледа нетърпеливите, обнадеждени лица, които се взираха в нея, сякаш бе герой. Сякаш бе направила нещо изключително. Обходи с поглед масата и с всеки следващ човек, който виждаше, се чувстваше все по-нервна и не на мястото си. Всички бяха по-възрастни, по-мъдри, по-опитни. Стигна до Каи.
Щом го погледна, той й намигна.
Стомахът й се сви.
Тя се извърна настрани и изпъна рамене.
— Помолих да се съберете тук днес, защото отношенията между Земята и Луната отдавна са обтегнати и първата ми задача… — Тя се поколеба, премести отново ръце върху масата и преплете пръсти. Неколцина от присъстващите спряха поглед на протезата й, но се престориха, че не са я забелязали. — Искам първата ми задача като кралица на Луната да бъде сключването на мирен договор със Земния съюз. Дори сега това да е само символично, аз се надявам договорът да сложи началото на плодотворни и взаимноизгодни… политически… ъъ… — Тя погледна Каи.
— Отношения — подсказа й той.
— Отношения. — Тя изправи гръб. Надяваше се, че не звучи тъй глупаво, както се чувстваше. Край нея дипломатите закимаха в знак на уважение и съгласие. — Знам, че мирният договор трябва да започне с изтеглянето на лунните армии от Земята и аз ще се постарая това да стане в най-скоро време.
Хората край масата видимо си отдъхнаха.
— Всъщност — продължи Синдер, — доколкото разбирам под указанията на Каи… император Каи… Каито? — Тя вдигна въпросително вежди към него и си даде сметка, че за първи път от нея се очакваше да се държи официално в негово присъствие.
А Каи сякаш всеки миг щеше да прихне. Тя го изгледа ядно.
— Под указанията на император Каито — каза тя — част от военните отряди вече са на път към Луната.
Присъстващите отново закимаха. Вече бяха научили новината.