Выбрать главу

Тя преглътна мъчително. Не стигаше непрестанната, притъпена от лекарствата болка, а сега усети и сърбеж. Дано само не припадне на първата си среща като кралица.

— Луната и занапред ще произвежда и раздава лекарството против летумозис според вашите нужди и нашите възможности. Както знаете, то се получава от ненадарени лунитяни, които насила са държани в постоянна кома, за да се извлича кръвта им, а това е безспорно нарушаване на правата им. Научих, че е възможно да произведем в лабораторни условия тромбоцити, подобни на тези на щитовете — и се надявам да пренасоча усилията на учените в тази посока и така да намеря решение, което ще бъде справедливо за всички. Разбира се, лекарството, което имаме в наличност, незабавно ще бъде разпространено на Земята.

Кимане. Усмивки. Облекчение и благодарност.

Синдер се подготви за трудната част.

— Така, сега имам няколко… искания към вас.

Въодушевлението край масата отстъпи място на привидно търпение и леко напрежение. Синдер прибра един кичур зад ухото си.

— Искам да подчертая, че това са само искания. Вашият отговор няма с нищо да промени обещанията, които ви дадох. Не става дума за преговори.

— Първо. — Опита се да погледне в очите всеки един, но не можа и сведе поглед към ръцете си. — От дълги години киборгите са третирани като втора ръка хора… — Тя се покашля. Чувстваше изгарящото присъствие на Каи до себе си. — Аз отраснах в Източната република и го изстрадах на гърба си. На непълнолетните киборги се гледа като на собственост, но и те притежават права колкото андроидите. Хората имат предразсъдъци към нас заради неестествените способности, способности, създадени от човека, които според тях ни превръщат в заплаха за обществото. Но това не е вярно. Ние просто искаме да ни приемат, както и всички други. И тъй, аз искам от вас да прегледате законите за киборгите и ние да получим равни права с всички останали хора.

Тя се осмели да вдигне глава и зърна не едно зачервено лице, но никой не посмя да я погледне. Това бе новата кралица киборг на Луната.

Никой, освен Каи, който видимо се срамуваше да бъде причислен към останалите. Но въпреки решението му да спре лотарията с киборги за изследванията на летумозиса, много от несправедливостите, които се срещаха в останалите части на планетата, съществуваха в Републиката.

Пръв кимна Каи.

— Източната Република приема искането. Тези закони са несправедливи и остарели.

След дълго мълчание кралица Камила се покашля и заяви:

— И аз приемам. Ще започнем поправката на законите веднага след моето завръщане.

Министър-председателят Бромстад засрамен призна, че преди да промени закона, трябва да насрочи гласуване в парламента. Същото сториха и останалите републики, но по принцип всички приеха искането. Не съвсем сърцато, както забеляза Синдер, но се опита да прикрие смущението си. Само защото един киборг бе спасил света, изобщо не означаваше, че те са готови да се разделят с вековните си предразсъдъци, но тя се надяваше, че това е поне началото.

— Второ. Моля ви да премахнете всички ограничения върху емиграцията на лунитяните, тъй че те да бъдат свободни да пътуват до Земята, когато поискат — не искам повече Луната да бъде затвор за своите граждани. По същия начин, когато сме готови, ние ще отворим аеродрумите си за земляните. Както някога, когато Луната е била основана и хората са пътували и търгували помежду си. Струва ми се, че това е единственият начин нашите две общества да започнат да си имат доверие.

Докато говореше, Синдер забеляза, че останалите водачи си разменят погледи.

Но само австралийският губернатор се осмели да проговори:

— Аз разбирам мотивите ви, но как да повярвам, че лунитяните, които ще дойдат в нашите държави, няма… — Той се поколеба.

— Да ви манипулират? Да промият съзнанието на народите ви? Да извършат ужасни престъпления срещу човечеството, когато знаят колко лесно ще им бъде да се отърват от наказанията?

Той се усмихна кисело.

— Точно така.

— Трябва да се съглася — обади се министър-председателят Камин. — При цялото ми уважение вие сте твърде млада, Ваше Величество, и може би не знаете, че е имало време, когато пътуванията между Земята и Луната са били поощрявани и тогава хората са били масово манипулирани, принуждавани да се самоубиват, имало е изнасилвания… Много е трудно да се докаже, когато лунитянин манипулира землянин, но през повечето време ние дори не разбираме, че е извършено престъпление. — Гласът й взе да се надига и жената замълча. — Разбира се, нямам за цел да ви обидя, Ваше Величество.