— Няма нищо. Всъщност аз съм добре запозната с клането в Ню Хавън през 41 от третата ера, Глупавия поход от 18 от третата ера, станалият обществено достояние случай на Роджет Каприс от втората ера и още хиляди значими примери, в които лунитяните са използвали дарбата си върху хора от Земята.
Камин изглеждаше изненадана. Всъщност не само тя, а и всички останали.
Синдер се приведе напред и заговори отчетливо:
— Аз имам компютър в мозъка. И макар че няма да чуете да казвам, че съм най-умна или най-опитна в тази зала, бих ви посъветвала да не смятате, че заради младостта си съм и невежа.
— Разбира се — рече Камин, притеснена. — Простете ми. Не исках да ви обидя.
— Тревогите ви са основателни — каза Синдер. — Ако успея да ви предложа решение — обещание, че нито един землянин няма повече да бъде манипулиран или поне ще получи възможност да се защити от манипулация… вие ще приемете ли искането ми?
— Струва си да се обмисли — рече президентът Варгас. — Аз лично съм нетърпелив да узная какво е решението.
— Добре. — Синдер посочи мащехата си. — Това е Лин Адри, гражданка на Източната република.
Адри се сепна и огледа набързо известните хора край масата.
— Съпругът на Адри — Лин Гаран, е бил изобретател, специализирал в андроидните системи и кибернетиката. Починал е отдавна, но докато е бил жив, е изобретил едно… устройство, което се прикачва към нервната система на човек и може да го предпази от лунната дарба. Левана наскоро научи за устройството и по всякакъв начин се постара да се сдобие с патентите и схемите, дори стигна дотам, че тикна в затвора Адри, законната собственичка на технологията.
Адри беше пребледняла.
— Съжалявам, но аз не знам нищо. Това устройство, ако някога е съществувало, отдавна е изчезнало…
— Това донякъде е вярно — прекъсна я Синдер. — Доколкото ми е известно, са съществували само два работещи прототипа. Единият е бил инсталиран на жена на име Мишел Беноа, която беше убита по време на нападенията над Париж. Другият е в тялото ми. — Тя се обърна към доктор Нандез, чието любопитство за първи път бе събудено след началото на срещата.
Лекарката се приведе напред и подпря брадичка на дланта си.
— Върху гръбначния стълб ли? Видях го на холографа, но не знаех какво е.
Синдер кимна.
— Смятам, че устройството може да бъде премахнато, а хардуерът му — възпроизведен. Ако успеем да го копираме, ще дойде ден, когато всеки, който не иска да става жертва на биоелектрическа манипулация, ще може да се сдобие с него.
Сподавени възклицания на недоверие.
— Възможно ли е това? — попита Варгас.
— Напълно — потвърди Синдер. — Устройството работеше върху мен и върху Мишел Беноа.
— Не ми се иска да бъда песимист — обади се доктор Нандез, — но устройството във вас е сериозно пострадало. Може би ще успеем да създадем схема на хардуера, но според мен софтуерът е бил повреден и няма да може да се възстанови. Ако кралица Левана наистина е унищожила информацията, не знам как ще можем да го репродуцираме.
— Права сте. Моето устройство е било разрушено. — Синдер погледна Адри и Пърл, които едва успяваха да следят разговора. — За щастие, Лин Гаран е направил резервна схема за софтуера. Бил е достатъчно умен, че да го скрие на такова място, където никой не би и помислил да го търси. Вие знаете ли къде, Линджи?
Адри се стресна от официалното обръщение и поклати глава.
— Той го скри в чипа за идентичност на един нисък клас Serv9.2.
Ико изпищя.
По бузите на Адри пропълзя червенина. На лицето й се изписа и ужас, и просветление.
— О… но аз… но андроидът… аз не знаех, че тя е…
— Ценна? — Синдер се усмихна иронично. — Знам. Адри е разглобила въпросния андроид и го е продала на части.
Надигнаха се възклицания от възмущение и Адри и Пърл отнесоха не един гневен поглед.
— Всичко — добави Синдер — освен дефектния чип, който никой не е пожелал. Никой, освен Лин Гаран и… аз. — Тя кимна към Ико. — Чипът е в моята приятелка ескорт дроид. Не се съмнявам, че ще успеем да извадим информацията, съхранена там.
— Хм. — Ико допря пръст до челото си. — Спомням си, че Гаран качи някакви файлове, но си помислих, че е защита от вируси.