Сестрата излезе и затвори вратата.
Крес си пое дълбоко въздух. В стаята миришеше на препарат за почистване с мирис на лимон, а на писалището имаше букет бял люляк. Вече беше повехнал и Крес се почуди откога ли е там. Може би стаята е била приготвена за някого другиго, някой от дипломатите, които вече бяха заминали за Земята.
Господин Трън е отсреща.
Тя отправи взор към вратата и се помоли Трън да се появи.
Стомахът я болеше там, където той я бе промушил. Притисна превръзката върху шевовете, за да успокои болката. Дали не трябваше да поиска нещо обезболяващо от сестрата?
Отново вдиша дълбоко и усети болка в ребрата. Ще бъде храбра. Ще се държи геройски. Ще изкове сама съдбата си.
Тя избута стола до вратата и я отвори.
Трън стоеше в коридора.
Той подскочи сепнат и прибра ръце зад гърба си, заемайки официална поза. Беше гладко избръснат, косата му беше прилежно вчесана и носеше чисто нови дрехи: синя риза с навити до лакътя ръкави и панталони в цвят каки, пъхнати в кафяви ботуши.
Крес опря гръб в облегалката. Чувстваше се неловко. Беше измила лепкавата пихтия от суспенсора, но още беше с тънкия болничен халат и дори не се бе сресала.
— Капитане — рече тя едва чуто.
— Съжалявам — рече той и чукна токовете си. — Тръгваш ли си?
— Не… мислех да дойда да те видя.
Трън я погледна малко учуден, но после си отдъхна и леко се усмихна. Наведе се и сложи ръце на ръкохватките на креслото. Дясната му ръка беше в гипс.
— Трябва да си почиваш! — рече и я избута навътре, затваряйки вратата с крак. Отведе я до прозореца и се огледа наоколо. — Какво да ти донеса? Портскрийн? Масажистка? Уиски с лед?
Крес не можеше да откъсне очи от него. Макар да знаеше, че е жив, тя тъй и не беше повярвала напълно до този миг.
— Изглеждаш… — Не можа да довърши. Очите й се напълниха със сълзи.
Усмивката в очакване на комплимента бързо се превърна в паника.
— Ей, защо плачеш? — Той клекна пред нея. — Не бива в твоето състояние.
Тя прехапа устни. Трън беше прав. От хълцанията коремът вече я болеше. Опита да се успокои.
Трън пое ръцете й. До нейните, неговите ръце изглеждаха матови и груби.
— Съжалявам. Исках да бъда до теб, когато те извадят от суспенсора, но бях на среща, когато Скарлет ми прати съобщение, за да ми каже, и не можех да си тръгна. Помислих… не знам… — Той въздъхна и погледна ядно.
— Среща? — попита Крес, без да е сигурна дали от това обяснение й олекна, или тъкмо обратното.
Лицето му се проясни.
— Никога няма да повярваш! Самият президент Варгас поискал да се срещне с мен! Президентът на Американската република! Познай какво ми каза.
Тя се замисли.
— Ще ти връчи медал за храброст.
— Топло. — Сините очи на Трън сияеха. — Дава ми „Рампион“!
Очите й се разшириха.
Трън скочи и взе да крачи из стаята.
— Е, по-скоро ми го дава под наем, но мога да започна да правя вноски, за да го купя от армията. Синдер го помоли да ми прости, ако обещая повече да не крада, дрън-дрън и прочие, и препоръча аз и екипажът ми да оглавим раздаването на лекарството в Републиката. Но за тази работа ми трябва кораб и затова Варгас сключи сделка с мен. Трябваше да го видиш колко нещастен беше. Не че ми е голям почитател, но пак се съгласи.
Крес плесна с ръце.
— Толкова се радвам за теб.
— Можеш ли да си представиш — да имам нормална работа!
— Работа, с която ще помагаш на хората. — Тя засия. — Мога да си представя.
— Сигурен съм, че си единствената. — Той спря, колкото да й намигне.
Топлина заля лицето й, тя сведе поглед и пак забеляза гипса. Той трябваше да се научи да управлява кораба с една ръка.
— Аз… съжалявам за ръката ти — заекна Крес.
— Недей — побърза да каже Трън, сякаш бе очаквал извинението й. — Със Скарлет ще основем клуб на хора с липсващи пръсти. Ще поканим Синдер за почетен член. — Той седна на края на леглото, загледа се в гипса, завъртя го на светлината. — Освен това мисля да си сложа протези. Нали знаеш триковете, които прави ръката на Синдер? Може би ще е добре да имам подръка клечка за зъби. Или гребен. — Говореше разсеяно, сякаш мислеше за друго. Когато пак се осмели да я погледне, в очите му се четеше тревога. — Аз също съжалявам, Крес. Аз… едва не те убих и…