Уинтър се облегна на ръцете си.
— Няма да гоня пръчката, но ако ме помолиш внимателно, ще ти повия.
Той се ухили.
— Чувал съм те да виеш. И воят ти не прилича много на вълчи.
— Но аз се упражнявах.
— Нали няма да ме ухапеш, ако вляза?
— Не давам гаранции.
Хиацинт се прехвърли през оградата и отиде да седне до нея. Тя вдигна вежди.
— Ти също не се държиш като арктически вълк.
— Освен това и не вия. — Той се замисли. — Но мога да тичам след пръчката според наградата.
— Наградата е още една игра с пръчки.
— Предлагаш неизгодна сделка.
Устните й се извиха нагоре, но точно когато Хиацинт се канеше да отвърне на усмивката й, погледна встрани.
— Селена иска нещо от нас. След като подписа договора, тя планира да започне обсъждането на търговски споразумения със Земята. Наред с отворена комуникация, движение, достъп до земните медии, такива неща.
Рийо бутна с глава Уинтър в гърба. Тя протегна ръце да го почеше по ушите, но щом го докосна, той изчезна.
Хиацинт я наблюдаваше.
— Вълка ли пак?
— Не се тревожи. Простил ти е.
Той се намръщи.
— Какво можем да направим, за да помогнем на Селена с политиката?
— Ами като се има предвид, че ти си тъй непростимо очарователна и успя да привлечеш вълците на наша страна, а и всички те обичат…
— Толкова комплименти? Имам чувството, че ми се готви капан.
— Синдер мисли, че от теб ще излезе добър посланик. Нейният първи посланик.
Тя наклони глава.
— Какво ще трябва да правя?
— Не съм сигурен. Ще отидеш на Земята. Ще ходиш на вечеря с интересни хора. Ще им покажеш, че лунитяните не са чудовища.
Тя се усмихна зловещо.
— Казах й, че ще те попитам — добави Хиацинт, — но не си длъжна да приемаш. Най-напред трябва да се погрижиш за себе си.
— Ти ще дойдеш ли с мен?
— Разбира се. — Той кръстоса крака. — Но можеш и да откажеш и аз пак ще бъда до теб. Приключих със службата за когото и да било. — Облегна се на лакти. — Кой знае. Може би някой ден ще се захвана да уча за лекар. Но дотогава ще бъда твой страж и ще изпълнявам волята ти.
— Значи ще си играем на „Принцесата и стража“ — рече тя. Игра, която играеха до припадък като деца. Тя беше в ролята на много по-властна принцеса, а Хиацинт подражаваше на бащите им — стоик, сериозен, той бързаше да изпълни желанията й. Когато заповедите й свършваха, те се преструваха, че убийци са я отвлекли и той я защитаваше.
Хиацинт се усмихна.
— Дано похитителите са по-малко.
Тя допря буза в рамото му.
— Ако Синдер желае, за мен ще бъде чест да очаровам земляните.
— Предчувствах, че ще го кажеш. — Хиацинт легна по гръб и разтри челото си.
Рийо зави тъй, сякаш изливаше мъката си. Обикновено беше по-спокоен. Може би заради присъствието на Хиацинт. Може би се опитваше да й каже нещо.
А може би това беше собствената й лудост.
Уинтър понечи да заговори, но спря. Погледна Хиацинт, но той беше покрил очите си с ръка. Питаше се дали напоследък си доспива.
— Доктор Нандез каза, че до седмица ще изработи прототип на устройството на Синдер.
Хиацинт вдигна ръка.
— Толкова скоро?
— Но все още не знае дали ще работи. Трябва й човек, върху когото да го изпита.
— Принцесо…
— Вече се съгласих. Дори да се опиташ да ме разубедиш, съм подготвена да не те чуя.
Хиацинт се надигна.
— Да го изпробват върху теб? Та ние не знаем какви ще бъдат страничните ефекти. Не знаем дори дали ще работи. Нека някой друг да го изпита първи.
— Искам аз да бъда. Аз съм един от най-тежките случаи на лунната болест до днес. — Тя зарови пръсти в козината на вълка. — Но ми хрумна, че ако устройството работи, никога повече няма да видя Рийо. — Тя се усмихна тъжно. — Ами ако… ако хората вече не ме обичат както преди?
Хиацинт поклати глава.
— Състоянието ти няма значение. Обичат те, защото…
Тя зачака.
— Защото единствена беше добра с тях. Защото и ти ги обичаш. Това устройство няма да те промени.
— Ти искаш да се оправя, нали?
Хиацинт се отдръпна, сякаш беше хвърлила нещо по него.
— Ти не си увредена.
Погледът й пак се замъгли.