— Увредена съм, Хиацинт, увредена съм.
— Не, ти си… — Той изръмжа ядно и от дрезгавината в гласа му й се зави свят. — Виж, ще се радвам да не се налага да се тревожа за теб, че може да се нараниш или че някой ще се възползва от теб. Но ти не си… ти си…
— Аз халюцинирам, луда съм и съм увредена. Отдавна го знам, и двамата го знаем. Скарлет все това ми повтаря.
— Ти си съвършена — довърши той мисълта си, сякаш не го беше прекъснала. — Не ме е грижа дали виждаш умрели вълци, или се превръщаш в ледена скулптура, когато имаш лош ден. Не ме е грижа, че ме захапа за рамото. Не ме е грижа дали… ще се оправиш. — Той изрече думата, сякаш горчеше. — Искам да бъдеш в безопасност, да бъдеш щастлива. Това е.
Уинтър запърха с мигли и той извърна очи.
— Не ме гледай така.
— Искам да изпробват устройството върху мен. — Тя взе ръката му. — Ще бъда в безопасност и щастлива, когато вече не се страхувам от собствения си ум.
Хиацинт стисна устни и кимна. Бавно.
— Просто не ми харесва това, че ще си първа — рече той недоволно.
— Хиацинт?
Той я погледна.
— Ти мислиш, че съм съвършена, нали?
Той не отвърна очи. Не се изчерви, не изглеждаше притеснен. Просто я гледаше, като че го бе попитала дали Луната се върти около Земята.
— Всички мислят така.
Уинтър го хвана под ръка.
— Хайде да играем на онази игра, в която не се налага да се преструвам, че не те обичам, откакто научих значението на думата.
Хиацинт се приведе и я целуна нежно по челото.
— Струва ми се, че тази игра ще ми хареса.
Глава деветдесет и седма
— Всичките?
Синдер се усмихна на възклицанието на Ико. Радостта на андроида при вида на безбройните рокли я направи по-щастлива, отколкото ако ги беше облякла.
— До последната. Повече не искам да ги виждам — отвърна Синдер.
И бездруго Левана беше навсякъде — парфюмът й, тоалетите й, бижутата й. Гардеробът на леля й не я интересуваше — но Ико го желаеше и го получи.
Синдер никога не бе виждала Ико тъй доволна. Дори когато Трън й донесе тялото на ескорт дроид, намерено в пустинята, и когато резервните части пристигнаха от Земята. Тогава Синдер й каза, че с толкова много повреди по-евтино би излязло да инсталира чипа й в съвсем ново тяло. Можеше да си избере който модел пожелаеше. Но Ико отказа. Беше се привързала към тялото си, а и никой от приятелите й не го сменяше.
Синдер не възрази.
Единственото обновление, което Ико поиска, беше чифт нови очи, които сменяха цвета си според настроението й. Днес те грееха в лъчисто жълто. Щастлива, щастлива, щастлива.
— Нали нямаш против да обличам роклите? — попита тя, свали от закачалката една розово-оранжева рокля по тялото и я допря до гърдите си.
— Не и щом те правят щастлива.
— Къде ли ще ги нося? — Преди Синдер да й отговори, тя махна с ръка. — Все едно. Къде ли пък няма да ги нося? — Тя закачи тясната рокля и пак огледа гардероба. Очите й потъмняха с тъмното жълто на лютичето и с малко зелено по края. — Чувствам се виновна.
— Виновна?
Ико изпухтя и сложи ръце на кръста. Но само след минута-две пак засия.
— Сетих се! Ще си избера десетте любими рокли, а останалите ще ги продам за ескорт дроиди. Ще използваме парите, за да построим училища в крайните сектори или за нещо подобно. — Тя опипа един фин дантелен ръкав и погледна Синдер. — Какво мислиш?
Ако очите на Синдер можеха да показват настроенията й, щяха да бъдат сапфиреносини от гордост.
— Мисля, че идеята ти е чудесна!
Ико засия и отново взе да преглежда роклите по закачалките, а в това време Синдер се обърна към огледалото, което беше взела назаем от един от земните кораби. Все още не можеше да свикне да се вижда така… царствена.
Роклята й беше нова. Отначало смяташе да облече една от роклите на Уинтър, но няколко артемизиански шивачки я бяха помолили да им позволи да й ушият тоалет за коронацията, защото това щяло да бъде чест за тях. Роклята надмина всичките й очаквания. Беше ушита от огромно количество платове в официалните цветове на Луната — бяло, червено и черно. Тежките поли висяха отстрани като камбана, а отзад се стелеше дългият шлейф. Долният край и корсажът бяха извезани с червени и черни скъпоценни камъни. Скромното деколте и широките презрамки, които покриваха раменете й, завършваха прекрасно роклята.