Выбрать главу

Глава втора

Вратите към тронната зала се отвориха и той се появи, приклещен между двама стражи, с вързани на гърба ръце. Русата му коса беше сплъстена, няколко кичура бяха полепнали за челюстта му. Изглежда, скоро тялото му не беше виждало вода, но иначе Уинтър не откри видими следи от мъчения.

Стомахът й се обърна. Цялата топлина, която ледът бе изсмукал, изби по кожата й.

Следи гласа ми, принцесо. Чуй ме, принцесо.

Отведоха го в средата на залата. Хиацинт стоеше с безизразно лице. Уинтър впи нокти в дланите си.

Той не я погледна. Нито веднъж.

— Хиацинт Глина — поде Еймъри, — обвинен сте в предателство срещу короната. Вие не сте съумели да опазите живота на чародея Мира и да заловите добре известната на всички ни лунитянка беглец, въпреки че сте прекарали почти две седмици в компанията на споменатата бегълка. Вие сте предател спрямо Луната и нашата кралица. Престъпленията ви се наказват със смърт. Какво ще кажете в своя защита?

Сърцето на Уинтър биеше оглушително в гърдите й. Тя извърна умолителен поглед към мащехата си, но Левана изобщо не поглеждаше към нея.

— Признавам се за виновен по всички обвинения — отвърна Хиацинт и Уинтър пак го погледна, — с изключение на обвинението, че съм предател.

Пръстите на Левана трепнаха, тя започна да драска с нокти по ръкохватката на трона.

— Обясни!

Хиацинт стоеше изправен и непоколебим, като че беше на пост, а не пред съд.

— Както вече казах, не залових бегълката, защото се опитвах да спечеля доверието й. По този начин исках да събера сведения, които да донеса на моята кралица.

— А, да, ти си шпионирал нея и съучастниците й. Спомням си оправданието ти от часа на залавянето ти. Освен това си спомням, че не можа да ми кажеш нищо важно, само лъжи.

— Не са лъжи, кралице моя, макар че ще призная — подцених киборга и нейните способности. Тя ги криеше от мен.

— Ето значи колко си спечелил доверието й. — В тона на кралицата се долови присмех.

— Аз исках да науча повече от това какви са уменията на киборга, кралице моя.

— Спри да си играеш с думите. Чашата на търпението ми и бездруго всеки миг ще прелее.

Сърцето на Уинтър изстина. Не и Хиацинт. Тя нямаше да издържи да седи и да гледа как го убиват.

Ще се пазари за него, реши тя, макар че планът й имаше един недостатък. Какво можеше да им предложи в пазарлъка? Нищо, освен живота си, а Левана нямаше да приеме.

Можеше да получи припадък. Да изпадне в истерия. В този миг това надали щеше да е далеч от истината, но дори да ги отклонеше временно от намеренията им, само щеше да отложи неизбежното.

И друг път се бе чувствала безпомощна, но никога по този начин.

В такъв случай оставаше само едно нещо. Да се хвърли пред острието.

О, това никак нямаше да се понрави на Хиацинт.

Без да подозира за решението на Уинтър, младият мъж почтително склони глава.

— Докато бях с Лин Синдер, научих за съществуването на устройство, което, ако се свърже с нервната система, може да неутрализира действието на лунната дарба.

Думите му предизвикаха любопитство сред присъстващите. Те изпънаха, проточиха напред вратове.

— Невъзможно! — изстреля Левана.

— Лин Синдер разполага с доказателства за възможностите му. Така, както ми беше описано, устройството предпазва биоелектричеството на хората, тъй че да не може да бъде манипулирано. Но поставено на лунитяни, то не им позволява да използват дарбата. Лин Синдер е пристигнала на бала на Източната република с инсталираното в тялото й устройство. Едва след като то е било унищожено, тя е могла да използва обаянието си — както сама видяхте със собствените си очи, кралице моя.

В думите му се долавяше известно нахалство. Левана стисна ръце в юмруци и кокалчетата й побеляха.

— Колко са тези предполагаеми устройства?

— Доколкото ми е известно, няма друго, освен счупеното, което е било инсталирано на киборга. Но подозирам, че патентът или схемите все още съществуват. Изобретател е бил вторият баща на Лин Синдер.

Кралицата държеше по-леко ръкохватката.

— Интригуваща информация, сър Глина. Но тя говори повече за отчаяния ти опит да спасиш кожата си, отколкото за истинска невинност.

Хиацинт равнодушно сви рамене.

— Ако верността ми не личи по начина, по който се държах с врага, снабдих се с информация и предупредих чародея Мира за заговора за отвличането на император Каито, не знам какво друго доказателство бих могъл да ви дам, кралице моя.