Левана се облегна на трона, а залата притихна. Всички очакваха решението й.
— Сигурна съм, че доведената ми дъщеря желае да те пощадя.
Хиацинт не отговори, но Уинтър трепна пред високомерието в тона на мащехата й.
— Моля ви, майко — прошепна тя, а думите заседнаха върху пресъхналия й език. — Това е Хиацинт. Той не е наш враг.
— Може би не е твой враг, но ти си едно глупаво и наивно момиче!
— Това не е вярно. Аз съм фабрика за кръв и тромбоцити, само че машините ми са замръзнали…
Избухна смях, а Уинтър се сви. Дори устните на Левана се извиха нагоре, макар че под усмивката й се криеше раздразнение.
— Аз взех решението си — отекна гръмкият й глас и възцари тишина в залата. — Реших да оставя затворника да живее.
Уинтър извика от облекчение. Закри уста с ръка, но беше късно да заглуши вика.
Сред присъстващите отново се чу смях.
— Има ли и други прозрения, които искаш да добавиш, принцесо? — процеди Левана през зъби.
Уинтър се посъвзе.
— Не, кралице. Вашите присъди винаги са мъдри и окончателни, кралице моя.
— Аз все още не съм свършила с тази присъда. — Кралицата се обърна отново към Хиацинт и гласът й стана твърд. — Ти не си успял нито да убиеш, нито да заловиш Лин Синдер и това няма да остане ненаказано. Твоята некадърност доведе до успешното отвличане на моя годеник. За това престъпление те осъждам на тридесет удара с камшик, които сам ще си нанесеш на централния площад, а след това ще стоиш четиридесет часа без храна. Присъдата ти влиза в сила утре при изгрев.
Уинтър трепна, но дори това наказание не можа да убие облекчението, което радостно пърхаше в стомаха й. Той нямаше да умре. Тя не беше момиче от лед и стъкло, а от лъчисто сияние и звезден прах, защото Хиацинт нямаше да умре.
— И Уинтър…
Тя се сепна и вдигна поглед към мащехата си, която презрително я измерваше с очи.
— Ако се опиташ да му занесеш храна, ще наредя да му отрежат езика като награда за твоята доброта.
Момичето се дръпна назад в креслото. Един мъничък лъч светлина бе угасен.
— Добре, кралице моя.
Глава трета
Уинтър почти не мигна и няколко часа, преди светлината да огрее купола на изкуственото небе, беше вече будна. Не отиде на бичуването на Хиацинт, защото ако той я видеше, щеше да сдържа виковете си. А тя не би му причинила това. Нека да крещи. Той пак беше по-силен от всички тук.
Тя покорно си гризна от сушените меса и сиренето, които й бяха донесли за закуска. Остави прислужниците да я изкъпят и да я облекат в бледорозова коприна. Изтърпя целия урок с учителя Гъртам, чародей трета степен и неин отдавнашен преподавател, като се преструваше, че се опитва да използва дарбата си и се извиняваше всеки път, когато й беше твърде трудно или пък се чувстваше твърде слаба. Мъжът, изглежда, нямаше нищо против. През повечето време от занятията им той се взираше в лицето й и Уинтър се съмняваше, че ако все пак използва обаянието си върху него, той изобщо ще разбере.
Изкуственият ден дойде и си отиде, една от прислужниците й донесе чаша топло мляко с канела, приготви леглото й за сън и най-сетне Уинтър остана сама.
Сърцето й биеше лудо в очакване.
Нахлузи чифт леки ленени панталони и широка блуза, а сетне навлече халата си, тъй че, ако някой я види, да реши, че отдолу е по пижама. Цял ден само за това бе мислила, а планът се бе оформил в съзнанието й подобно на пъзел, чиито парченца пасват на мястото си една с друга. Твърдата й решителност беше потиснала халюцинациите.
Уинтър разроши косата си, за да изглежда така, сякаш току-що се е събудила от дълбок сън, угаси светлините и се покатери на леглото. Висящият полилей я перна по челото, тя се уплаши, отстъпи назад и едва се задържа да не падне.
Пое дълбоко и решително дъх.
Преброи до три.
И изпищя.
Пищеше тъй, сякаш някой убиец я пробождаше в стомаха с нож.
Пищеше, сякаш хиляди птици кълвяха плътта й.
Пищеше, сякаш дворецът се сриваше на главата й.
Стражът, който стоеше на пост пред вратата й, влетя с извадено оръжие. Уинтър не спираше да пищи. Запрепъва се назад, падна върху възглавниците, опря гръб в дъската на леглото и взе да скубе косите си.
— Принцесо! Какво се е случило? — Мъжът стрелна поглед из тъмната стая, търсейки нарушител, заплаха.
Уинтър замахна с ръка назад, започна да драска по тапета и откъсна едно парче от него. Все по-лесно й ставаше да повярва, че е изпаднала в паника. Отвсякъде я заобикаляха призраци и убийци и прииждаха към нея.