— Не. Не, но благодаря. Трябва да се връщам. — Ръцете й го разтриваха и предизвикаха бърза и почти болезнена топлина, която подсили усещането, че е замръзнал до кости. — Май че… ще вали.
— Чудесна вечер да си вкъщи край огъня с хубава книга. Добре. — Пусна ръката му, за да отвори отново вратата. — Ще те видя след два дена. Обади ми се или направо ела, ако имаш нужда от нещо.
— Благодаря.
Тръгна си бързо, за да може тя веднага да затвори вратата и да запази топлината вътре.
Но Абра остана на прага и се загледа след него.
Сърцето й — за което често й казваха, че е прекалено меко и отворено — се изпълни със съчувствие.
Откога ли, зачуди се, някой друг, освен семейството му го беше канил да влезе и да се спаси от студа?
Затвори и се върна в солария, кимна на приятелката си Морийн и отново пое групата.
Докато привършваше финалната релаксация видя снега, който Илай бе предрекъл, че ще завали, меко да се трупа зад стъклото и уютното й кътче заприлича на вътрешността на чудата снежна топка.
Беше прекрасно.
— И не забравяйте да пиете вода. — Вдигна собствената си бутилка, докато жените сгъваха постелките си. — И срещата ни за утре сутрин в сутерена на Унитарианската църква си остава за девет и петнайсет.
— Обичам тази група. — Хедър Локаби разроши късата си руса коса. — Уини, мога да те взема от вас, ако искаш.
— Първо ми се обади. Ще се опитам да дойда.
— И така — Хедър разтърка ръце, — това този ли беше, за когото си мисля?
— Извинявай? — отвърна Абра.
— Мъжът, дето дойде по време на урока. Не беше ли Илай Ландън?
Името мигновено предизвика мърморене. Абра усети как ползите от упражненията по йога се разсейват, докато раменете й се стягат.
— Да, това беше Илай.
— Казах ти. — Хедър сръга Уини с лакът. — Казах ти, че чух, че се мести в Блъф Хаус. Ти наистина ли ходиш да чистиш там, докато той си е вкъщи?
— Няма много за чистене, ако никой не живее там.
— Ей, Абра, не се ли притесняваш? Така де, обвинен е в убийство. На собствената си жена. И…
— Оправдаха го, Хедър. Спомняш ли си?
— Само защото не са намерили достатъчно доказателства да го арестуват не означава, че не е виновен. Не бива да оставаш в онази къща сама с него.
— Само защото медиите обичат сочния скандал, особено ако са замесени секс, пари и почитани фамилии от Нова Англия, не означава, че не е невинен. — Морийн изви яркочервените си вежди. — Нали знаеш онова старо законово правило, Хедър? „Невинен до доказване на противното“.
— Знам, че са го уволнили и че е бил защитник на престъпници. Подозрително ми се струва, ако ме питате, да го уволнят, ако не е бил виновен. Освен това казаха, че е основният заподозрян. Свидетели са чули да заплашва жена си същия ден, когато е била убита. Щяла е да вземе купища пари след развода. А и той не е имал никаква работа в къщата, нали така?
— Била е неговата къща — изтъкна Абра.
— Ама се е преместил. Само казвам, че там, където има дим…
— Понякога, където има дим, някой друг е запалил огън.
— Толкова си доверчива. — Хедър прегърна Абра с една ръка искрено, като че я покровителстваше. — Просто започвам да се притеснявам за теб.
— Мисля, че Абра има достатъчно добра преценка за хората и може да се грижи за себе си. — Грета Париш, най-възрастната в групата, на седемдесет и две, облече топлото си и практично вълнено палто. — А Хестър Ландън не би отворила дома си за Илай, който винаги е бил благовъзпитан младеж, ако имаше подозрения, че е виновен.
— О, аз дълбоко обичам и уважавам госпожа Ландън — започна Хедър. — Всички ние се надяваме и се молим да се оправи достатъчно, за да се прибере по-скоро у дома си. Обаче…
— Без „обаче“. — Грета нахлупи шапка клош върху оловносивата си коса. — Това момче е част от нашата общност. Може и да живее в Бостън, но е Ландън и е един от нас. Бог е свидетел, че е минал през ада. Не ми се ще да мисля, че някой може да му създаде допълнителни неприятности.
— Аз… Аз нямах това предвид. — Хедър смутено ги огледа. — Честно, нямах такива намерения. Само се притеснявам за Абра. Не мога нищо да направя.
— Вярвам, че се притесняваш. — Грета й кимна отсечено. — Вярвам също, че нямаш причини да се притесняваш. Упражненията днес бяха много добри, Абра.
— Благодаря. Искаш ли да те закарам до вас? Доста силно вали.