— Мисля, че мога да понеса три минути ходене.
Жените се облякоха и излязоха. Морийн се забави.
— Хедър е кучка — оповести тя.
— С доста хора е така. Мнозина мислят като нея. Щом е заподозрян, значи трябва да е виновен. Това е неправилно.
— Естествено. — Морийн О’Мали, с коса, огненочервена като веждите й, отново отпи от бутилката си. — Проблемът е, че не знам дали и аз нямаше да мисля така, поне в някакво цинично малко кътче на съзнанието си, ако не познавах Илай.
— Нямах представа, че го познаваш.
— Беше първото ми сериозно гадже.
— Задръж така. — Абра я посочи и с двата си показалеца. — Просто задръж. Това си е история за чаша вино.
— Няма нужда да ми извиваш ръцете. Чакай само да пратя съобщение на Майк, че ще се забавя още половин час.
— Действай. Отивам да сипвам виното.
В кухнята Абра избра бутилка бира, докато Морийн се разполагаше на дивана в уютната дневна.
— Казва, че всичко е наред. Децата още не са се избили и в момента щастливо лудуват в снежната буря. — Погледна телефона си, усмихна се, когато Абра й подаде чашата, и я изчака да седне. — Благодаря. Предполагам, че това ще ме подсили, преди да ида до съседната врата и да вляза в битката, а после да нахраня войските.
— Започвай да разказваш.
— Бях на петнайсет и макар че вече се бях целувала, това всъщност беше първата ми целувка. Езици, ръце и тежко дишане. Нека най-напред уточня, че момчето имаше най-прекрасните устни и наистина чудесни ръце. Първият, трябва също да добавя, на когото позволих да докосне тези великолепни цици. — Потупа се по гърдите и отпи от виното. — Но не и последният.
— Детайли, моля.
— Четвърти юли, точно след фойерверките. Бяхме си запалили огън на плажа. Доста хлапета бяхме. Имах разрешение, което си бях извоювала доста трудно да ти кажа, и което моите деца ще си извоюват още по-трудно заради опита ми. А той беше толкова сладък. О, боже мой, Илай Ландън беше дошъл от Бостън за месец… Не можех да сваля очи от него. И не само аз.
— Колко сладък?
— Ммм. Тази къдрава коса, която ставаше все по-руса от слънцето с всеки ден, тези невероятни кристалносини очи. А усмивката му направо можеше да те повали в несвяст. Атлетична фигура — играеше баскетбол, доколкото помня. Ако не беше на плажа гол до кръста, беше в спортния център и играеше баскетбол… гол до кръста. Нека се повторя: ммм.
— Отслабнал е — измърмори Абра. — Прекалено е слаб.
— Видях някои снимки и последните новини. Да, прекалено е слаб. Обаче тогава, през онова лято… Беше толкова красив, толкова млад и щастлив. И забавен. Въртях си задника пред него и на огъня на оня Четвърти юли най-сетне бях възнаградена. Първия път, когато ме целуна, седяхме край огъня. Музиката гърмеше, някои танцуваха, други бяха във водата. Едното доведе до другото и двамата тръгнахме по кея.
Въздъхна при спомена.
— Просто двойка хормонално обременени тийнейджъри в горещата лятна нощ. Не се стигна по-далеч, отколкото би трябвало — макар да мисля, че баща ми не би се съгласил с мен — но беше най-опияняващият момент в живота ми дотогава. Сега изглежда толкова сладко и невинно, но все още нелепо романтично. Морският прибой, лунната светлина, музиката от брега, двойка топли полуголи тела, които тъкмо почват да разбират за какво са създадени. Така че…
— Така че какво? — Абра се наведе напред и размаха нетърпеливо ръце. — Какво стана после?
— Ами върнахме се при огъня. Мисля, че щяхме да стигнем по-далеч, отколкото би трябвало, ако не се бяхме върнали обратно при другите. Бях толкова неподготвена какво става с тялото, когато някой завърти онова ключе. Нали се сещаш?
— О, боже, напълно ми е ясно.
— Обаче той спря и после ме изпрати до нас. Видяхме се още няколко пъти, преди да отпътува обратно за Бостън. Още няколко пъти се целувахме, но нищо не ме зашемети като първия път. Следващия път, когато се върна тук, и двамата се срещахме с други. Повече не се свързахме, не и по този начин. Сигурно дори не помни онзи Четвърти юли с червенокоската под кея на Уиски Бийч.
— На бас, че се подценяваш.
— Може. Ако се бяхме срещнали, когато той се върна, може би щяхме да си поприказваме хубаво — както с теб. Веднъж налетях на него в магазина, когато бях много бременна с Лиъм. Илай ми отнесе покупките в колата. Добър човек е. Вярвам го.
— Срещала ли си жена му?
— Не. Виждала съм я веднъж или два пъти, но никога не сме се запознавали. Голяма красавица, трябва да й призная. Но не бих казала, че е от типа, дето си пада по готиното сладко бъбрене извън магазина. Говореше се, че двете с Хестър Ландън не се понасят. Илай дойде сам или с останалите от семейството си няколко пъти, след като се ожени. После просто спря да идва. Или поне не знам да се е връщал.